„ЧУТЬ ЗАМЕТНОЙ ЗАРОСШЕЙ ТРОПОЙ...”
Николай Алексеевич Овсянников (1918-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПО ОБРАСЛАТА СТАРА ПЪТЕКА
След години вървиш през леса
по обраслата стара пътека.
С искрометна студена роса
е опръскана твоята дреха.
Нощ. Мъгли. И отново денят
строг и мрачен надвисва сурово.
Непреминат от никого път
както винаги търсиш отново.
Туй е моята младост, плете
по гори и поляни посоки,
а над нея набъбва, расте
страховит градоносен син облак.
А над нея разцепва се гръм,
сред тревата вгорчена потъва
и замлъква в дъждовния сън,
замъгляващ реката зад хълма.
Дъжд... Къде ще ни той заведе...
Вятър брули листа и отрада...
Накъде ще вървиш, накъде,
неспокойна, разтърсваща младост?
Ударения
ПО ОБРАСЛАТА СТАРА ПЪТЕКА
След годи́ни върви́ш през леса́
по обра́слата ста́ра пъте́ка.
С искроме́тна студе́на роса́
е опръ́скана тво́ята дре́ха.
Но́шт. Мъгли́. И отно́во деня́т
строг и мра́чен надви́сва суро́во.
Непреми́нат от ни́кого пъ́т
ка́кто ви́наги тъ́рсиш отно́во.
Туй е мо́ята мла́дост, плете́
по гори́ и поля́ни посо́ки,
а над не́я набъ́бва, расте́
страхови́т градоно́сен син о́блак.
А над не́я разце́пва се гръ́м,
сред трева́та вгорче́на потъ́ва
и замлъ́ква в дъждо́вния съ́н,
замъгля́вашт река́та зад хъ́лма.
Дъ́жд... Къде́ ште ни то́й заведе́...
Вя́тър бру́ли листа́ и отра́да...
Накъде́ ште върви́ш, накъде́,
неспоко́йна, разтъ́рсвашта мла́дост?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Овсянников
ЧУТЬ ЗАМЕТНОЙ ЗАРОСШЕЙ ТРОПОЙ...
Чуть заметной, заросшей тропой
Ты идешь, как тогда, как прежде.
Искрометной, студеной росой
Лес забрызгал твою одежду.
Ночь. Туманы. И снова день
Надвигается пасмурный, строгий.
Ты же ищешь всегда, везде
Не пройденной никем дороги.
Это юность моя идет
По лугам, по лесам дремучим,
А над ней набухает, растет
Синеватая, грозная туча.
А над ней раскололся гром,
И, зарывшись в траве прогорклой,
Он под сумрачным смолкнул дождем,
Занавесившим речку за горкой.
Дождь кругом… Ничего не видать…
Ветер листья срывает беснуясь…
Так куда ж ты пойдешь, куда,
Беспокойная, дерзкая юность?
1937 г.
---------------
Руският поет Николай Овсянников (Николай Алексеевич Овсянников) е роден през 1918 г. в с. Зерцали, Красноярския край. Пише поезия от ученическите години, публикува няколко стихотворения в училищния алманах. Получава средно образование в гр. Ачинск (1935 г.), след което завършва Московския институт по история, философия и литература (1940 г.). Участва в литературното обединение при в. „Комсомольская правда”, от 1938 г. публикува стихове във вестника. През юни 1941 г. отива като доброволец на фронта, сражава се като танкист и зам.-командир на танков батальон. Загива в началото на 1942 г. в боевете при с. Добринка край Сталинград.