„ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО” (ІХ век)
Константин-Кирил Философ (827-869 г.)
Болгарские поэты
Константин-Кирил Философ
СЛОВО НА БЛАЖЕНИЯ НАШ УЧИТЕЛ КОНСТАНТИН ФИЛОСОФ, ПРОГЛАС Е НА СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ (перевод с староболгарского языка на болгарский язык: Климентина Иванова)
Което са пророците някога предрекли:
Христос идва да сбере народите,
защото светлина е той за целия свят.
Ето, сбъдва се в Седмия век то.
А казаха те: слепите ще прогледнат,
глухите ще чуят писменото слово,
ще познаят Бога, както подобава.
Затова чуйте всички славяни!
Този дар от Бога ви е даден,
дар божи е за стоящите отдясно,
дар божи за душите, що никога не тлее,
за тез души, които го приемат.
Това е дарът!
Матей и Марк, Лука, Йоан –
те всички хора учат, като казват:
„Които красотата на душите си
съзирате – обичайте и радвайте се!”
А които желаят на греховете мрака
и тлението на този свят да пренебрегнат,
и които искат да получат рая,
и да избегнат изгарящия огън –
вникнете сега с целия си разум!
Слушайте, цял славянски народе,
слушайте Словото, що от Бога дойде,
Словото, що кърми душите човешки,
Слово, що укрепва сърца и умове,
Слово, подготвящо всички да познаят Бога.
Както без светлина и радост не ще има
за окото, зрящо божието дело цяло,
но всичко е ни хубаво, ни зримо,
така е всякоя душа без книги,
невиждаща добре Закона Божи,
Закона – писмен и духовен,
Закон, откриващ рая Божи.
Та кой ли слух, тътнежа щом не чува
на гръмотевица, от Бога ще се плаши?
А още: ако ноздрите дъха на цвят не вдъхват,
как ще разберете това Божие чудо?
Устата, неусещащи вкуса на сладостта,
човека правят да е като камък,
но много повече безкнижната душа
във человеците е мъртво нещо.
За всичко туй когато мислим, братя,
изказваме виделина пристойна,
която ще изтръгне всички хора
от похотта и плътския живот,
та да не би с разсъдък неразумен,
щом слушате на чужда реч Словото,
да го не чувате подобно мед звънтяща.
А туй и свети Павел, учейки, изрече,
отправяйки молитвите си нявга Богу:
„Желая думи пет да изрека,
но всички, братя, да ги разберат,
отколкото безброй слова неясни...”
Кой човек, прочее, не ще разбере?
Кой не ще прибави мъдри притчи,
тълкуващи ни верните беседи?
И както тленността телата овладява –
те всички, гниещи, от тор по-бързо гният,
когато от храната са лишени –
тъй всякоя душа от битие лишена е,
когато Божият живец й липсва,
когато Словото на Бога тя не чува.
И още, друга притча, твърде мъдра.
Ние, искащите да растем с ръст Божий,
да кажем: „Хора, които се обичате,
кой не познава тази вяра права?”
Както от семето, що пада на нивята,
така посято е в сърцата хорски,
на тях пък трябва дъжд от букви Божии,
та плод божествен да покълне много.
Кой може всички притчи да разкаже,
посрамващи народите без Книги,
говорещи със непонятен глас;
дори и всичките езици той да знае,
не може да опише немощта им.
Обаче нека своя притча да прибавя,
голяма мъдрост в малка реч да кажа:
Голи са без Книги всичките народи:
понеже без оръжие не могат
с врага на нашите души да се сразят,
те са готови за плена на мъки вечни.
А вие, народи, необичащи врага,
щом мислите да се сразите с него яко,
усърдно дверите на разума открийте,
оръжие приели здраво днес,
което Книгите Господни изковават,
та главата на лукавия съвсем да смажат.
А тези букви който възприеме,
Христос премъдростта изказва
и вашите души укрепва
с апостолите, с всичките пророци.
Говорещите тези словеса,
достойни ще са врага да убият,
принасяйки добра победа Богу,
на плътта отбягващи тлението скверно.
Животът чрез плътта е сякаш сън!
Неподдаващите се, стоящи твърдо,
за Бога ще са като воини,
стоящи вдясно при престола Божий,
когато с огън той народите ще съди,
ликуващи със ангелите вечно
и Милостивия славещи непрестанно.
И винаги със писаните песни
възпяващи Бога, човекомилосърдния,
защото нему подобава всяка слава,
и чест, и хвала Божия навеки,
с Отца и със Светия Дух
за вечни векове от всякое творение.
Амин!
* Константин-Кирил Философ заедно с брат си Методий е създател на славянската азбука. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици. „Проглас към евангелието” е първото българско и първото славянско стихотворение. Творбата е открита в 4 преписа, най-старият от които е от XIII в. и се пази в Хилендарския манастир. Някои изследователи смятат, че творбата е на старобългарския поет епископ Константин Преславски.
Константин-Кирил Философ
ПРОГЛАСЕ К ЕВАНГЕЛИЮ (частичный перевод с болгарского языка на русский язык)
Как предрекли пророки, жившие прежде,
Христос грядет, чтобы собрать народы,
Ибо есть Он свет миру всему.
Предсказали они: „Слепые прозреют,
Глухие же услышат слово книжное
И познают Бога, как и достоит”.
Услышьте, славяне все,
Дар этот от Бога дан нам...
Слушай, славянский народ!
Матфей, Лука, Марк и Иоанн
Поучают народ, говоря:
„Если хотите красоты душам своим,
Смотрите, любите и радуйтесь.
Если же хотите тьму грехов отвергнуть
И мира этого тлен отмести,
Если хотите обрести жизнь райскую
И избежать огня пылающего –
Внемлите ныне разумом своим”.
Слушай, славянский народ!
Слушайте Слово, ибо оно – от Бога.
Слово, что питает души человеческие,
Слово, что укрепляет сердца и умы,
Слово, что готовит всех к познанию Бога.
Как без света не будет радости оку,
Глядящему на Божьи творенья,
Но не видящему красоты их,
Так и всякая душа без грамоты
Закона Божьего ясно не видит,
Закона писаного, духовного,
Закона, рай Божий открывающего...
И еще одну притчу, мудрую зело,
Скажем мы из человеколюбия тем,
Кто не знает веры этой правой,
Чтобы люди росли Божьим ростом.
Как семена, что падают на ниву.
Так и в сердцах человеческих
Под дождем Божьих букв
Пусть взрастает Божий плод...
Если же вы врага ненавидите
И хотите встать против него твердо,
Распахните с прилежанием разуму двери,
Крепко возьмите оружие иное,
Чем куют книги Господни,
Книзу склоняя голову лукавому.
И тем, кто изучит буквы,
Мудрость Христос дарует,
И души ваши укрепят
Апостолы со всеми пророками.
Повторяющие слова их
Способны будут врага погубить,
Принеся победу Богу Доброму,
Избежав плотского тлена и гниения...
Или уста, не ощущая сладости,
Бесчувственным не делают ли человека?
Еще более того душа бескнижная
В мертвеца его превращает.
Обо всем этом, братия, размышляя,
Говорим мы, что необходим свет,
Всех людей отучивший бы
От жизни скотской и от похоти.
А если ум твой не просветлен,
На чужом языке звучит тебе Слово,
Как звон медного колокола...
Ведь жизнь мирская кратка, как сон.
Не падая, а крепко встав,
Явятся пред Богом храбрецами,
Стоящими одесную Божьего престола,
Когда станет Он огнем судить народы.
Возрадуются с ангелами во веки веков,
Вечно славя Бога Милостивого,
Всегда песнопениями книжными
Бога воспевая Человеколюбивого,
Ибо подобает Ему всяческая слава.
Честь же и хвала Божьему Сыну
С Отцом и со Святым Духом
Во веки веков от всей твари.
Аминь.