„ГОРИТ ОГОНЬ ВЕЛИКИХ ПЯТИЛЕТИЙ...”
Владимир Израилевич Аврущенко (1908-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЛАМТЯТ КРАЙ НАС ВЕЛИКИ ПЕТИЛЕТКИ
Пламтят край нас велики петилетки.
Бунтовно вятърът на времето гърми,
със златен знак към бъдещето светкащ,
търкаля огнените ни вълни.
Кръвта ни пее, руйнала безстрашно,
по земните артерии шуми.
Дори и в крематориум горящи,
със страшни димни пламъци горим.
И в тръбен тътен преден ден творяхме –
трудолюбив, спокоен и жесток,
когато кули наблюдателни строяхме
с готов на запад и на изток скок.
В легендите вовеки ще останем.
Над костите на мъртвите бойци
издигнахме, изграждахме от мрамор
високите си слънчеви дворци.
И ден след ден бе пътят ни отрада,
под нашите крака бе пътят стръв.
Прахът ни горд скрепил бе нови сгради
и тухлите набъбваха от кръв.
Светът въстана над земята сива,
платната здрави над вода плющят –
зелени, радостни, и песен дивна
в душите ни умрели се разлива,
за нас, за мъртвите, гърми салют.
Сред сянката на знамената-птици
лежи боецът наш, склопил очи,
в които, може би, димът струи си,
но бурята ще се отдалечи.
Той спи. На времето потоци лумват.
Сънувам в тихия напрегнат ден,
че ти четеш, другарю, тези думи
и светъл дар е споменът за мен.
Ударения
ПЛАМТЯТ КРАЙ НАС ВЕЛИКИ ПЕТИЛЕТКИ
Пламтя́т край на́с вели́ки петиле́тки.
Бунто́вно вя́търът на вре́мето гърми́,
със зла́тен зна́к към бъ́дештето све́ткашт,
търка́ля о́гнените ни вълни́.
Кръвта́ ни пе́е, ру́йнала безстра́шно,
по зе́мните арте́рии шуми́.
Дори́ и в кремато́риум горя́шти,
със стра́шни ди́мни пла́мъци гори́м.
И в тръ́бен тъ́тен пре́ден де́н творя́хме –
трудолюби́в, споко́ен и жесто́к,
кога́то ку́ли наблюда́телни строя́хме
с гото́в на за́пад и на и́зток ско́к.
В леге́ндите вове́ки ште оста́нем.
Над ко́стите на мъ́ртвите бойци́
изди́гнахме, изгра́ждахме от мра́мор
висо́ките си слъ́нчеви дворци́.
И де́н след де́н бе пъ́тят ни отра́да,
под на́шите крака́ бе пъ́тят стръ́в.
Прахъ́т ни го́рд скрепи́л бе но́ви сгра́ди
и ту́хлите набъ́бваха от кръ́в.
Светъ́т въста́на над земя́та си́ва,
платна́та здра́ви над вода́плюштя́т –
зеле́ни, ра́достни, и пе́сен ди́вна
в души́те ни умре́ли се разли́ва,
за на́с, за мъ́ртвите, гърми́салю́т.
Сред ся́нката на знамена́та-пти́ци
лежи́ бое́цът на́ш, склопи́л очи́,
в кои́то, мо́же би, димъ́т струи́ си,
но бу́рята ште се отдалечи́.
Той спи́. На вре́мето пото́ци лу́мват.
Съну́вам в ти́хия напре́гнат де́н,
че ти́ чете́ш, друга́рю, те́зи ду́ми
и све́тъл да́р е спо́менът за ме́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Аврущенко
ГОРИТ ОГОНЬ ВЕЛИКИХ ПЯТИЛЕТИЙ...
Горит огонь Великих Пятилетий.
А Ветер Времени, бунтуя и гремя
Червонным знаком будущее метит,
И катит волны нашего огня.
То наша кровь поет не умолкая,
Шумя по всем артериям земным.
Мы, даже в крематории сгорая,
Каким-то грозным пламенем горим.
И в громе труб придет наш день вчерашний,
Трудолюбив, спокоен и жесток,
Когда мы строили сторожевые башни
С бойницами на запад и восток.
В легендах лет мы будем незабвенны.
На трупах наших умерших бойцов
Мы воздвигали мраморные стены
Своих высоких, солнечных дворцов.
День ото дня наш путь был неустанней,
От наших ног – дороги горячи.
Наш гордый прах скрепил фундамент зданий,
И кровью набухали кирпичи.
И мир восстал по-новому над сушей
И над водой, где крепкий парус крут, –
Такой зеленый, радостный, певучий! –
Он льется в наши умершие души,
И мертвым, нам он отдает салют.
В тени знамен, нахохленных, как птицы,
Лежит боец, смежив свои глаза,
В которых, может быть, еще дымится
И чуть заметно движется гроза.
Он спит. И времени текут потоки.
И в напряженной снится тишине,
Что ты, мой друг, читаешь эти строки
Как лучший дар, как память обо мне.
1934 г.
---------------
Руският поет, публицист и преводач Владимир Аврушченко (Владимир Израилевич Аврущенко) е роден на 4/17 юни 1908 г. в гр. Ямпол, Подолска губерния. Първото му публикувано стихотворение е в харковски комсомолски вестник през 1925 г. Учи във Висшите литературни курсове, завършва литературния институт „Максим Горки”. Публикува поезия във вестниците „Комсомольская правда”, „Литературная газета”, „Крестьянская газета”, в списания като „Огонёк”, „Молодая гвардия”, „Новый мир”, „Октябрь” и др. През 1928 г. е осъден на 3 години затвор по скалъпено дело за съучастие в изнасилване, освободен е предсрочно. От 1930 до 1932 г. работи във в. „Красноармейская радиогазета”. От началото на Великата отечествена война е доброволец на фронта, служи като техник интендант, кореспондент на в. „Боевой поход” и старши политически ръководител. Пише текстове за червеноармейски песни. Има над 100 публикувани в пресата стихотворения и над 50 поетични преводи на руски от украински, белоруски и осетински език. Автор е на стихосбирките „Четвёртый батальон” (1932 г.), „Полтава” (1935 г.), „Сады” (1937 г.) и на книгите с очерци „Фабрика на запруде” (1931 г.) и „На переломе” (1933 г.). През септември 1941 г. е пленен от фашистите на Югозападния фронт близо до с. Пирятино, Полтавска област, и загива в жестока смърт, стъпкан от танк. През 1971 г. посмъртно излиза стихосбирката му „Клятва”, през 1976 г. негови стихове са включени в литературния сборник „Строка, оборванная пулей”.