Я не герой
Юрий Соловьёв
http://www.stihi.ru/2010/04/06/2017
Вы, простите, ребята,
Какой я герой!?
Рядовой из сермяжной пехоты.
До сих пор я кричу, когда снится порой
Батальон мой штурмующий дзоты!
Раз за разом во сне я в атаку бегу
По бескрайнему белому полю
Оставляя друзей умирать на снегу
Остановленных смертью и болью.
Вновь давление скачет...
Какой я герой.
Вспоминаю, былое волнуюсь.
Было страшно, поверьте, под Курской дугой,
Схоронил там беспечную юность.
Десять муторных суток в окопной грязи
Воевал под немецким обстрелом.
Из орудий утюжил нас так паразит...
Лег брюнетом, а подняли белым.
Не смогу...
Вы простите, что я не герой,
Я с рождения выглядел слабым.
О войне пусть расскажет вам кто-то другой...
...ну и что, что три ордена Славы.
АЗ НЕ СЪМ ГЕРОЙ
Простете деца,
но аз какъв съм герой?!
Редови от пехотата шаечна
Все още викам когато сънувам
Батальонът ми, щурмуващ дзота!
Не веднъж съм тичал на сън във атака,
по безбрежното бяло поле.
Оставил другари да умират в снега
смъртта и болката спрели.
Ето отново покачва се кръвното,
Че то аз какъв съм герой!
Щом си припомня и се вълнувам
Тъй страшно бе под Курска дъга
там погребах безгрижната младост.
Десет дни мрачни в окопите кални
воювах под немски обстрел.
Все пушки да лъскаме, паразитите нас ни…
С коси черни ний лягахме, а ставахме с бели.
Не мога…
Простете, не съм аз герой.
От рождение бил съм си слаб.
Някой друг за войната ви нека разкаже.
…Че и с ордени три съм за Слава.