На Пеньо Пенев
Да го забравим? Това е невъзможно!
Поетът беше син на народа велик.
Сърцето му биеше гордо, тревожно,
а перото му остро бе пламък и щик.
Към нас той проправяше с думи пътеки,
духът му остана във строфи ярки вграден.
Димитровград ще ни напомня навеки -
за поета с ватенка, певец вдъхновен.
Денем строеше, а нощем възпяваше,
на човека свободен мечтите, труда.
На България верен Пеньо оставаше,
пееше страстно за мир, любов, свобода.
Дали го забравихме? Не! Невъзможно!
Черпим вяра и сила от него и днес.
В днешното време, смутно, трудно, тревожно,
поета е нужен на народа злочест.
Генка Богданова