Генка Богданова
Замлъкна голямото твое сърце,
превърна се облак нежен и бял.
Небето притихна, разтвори ръце,
за духа на воля в тоз миг полетял.
С перо и китара замина за Там,
навярно сам Бог те повика с любов ?
Сега рецитираш и пееш Му, знам,
превърнал душата си в песен и зов.
А тук те търсим във строфи и рими,
в спомени общи, в познати лица,
Ти ни докосваш с крила незрими,
в стихове нежни – все твои деца.
Срещаме твоята топла усмивка,
на книжни корици с твоето име.
Човече, поетът не знае почивка,
и Господ нужда от стихове има.
С перо и китара замина за Там,
навярно сам Бог те повика с любов ?
Сега рецитираш и пееш Му, знам,
превърнал душата си в песен и зов.
А тук те търсим във строфи и рими,
в спомени общи, в познати лица,
Ти ни докосваш с крила незрими,
в стихове нежни – все твои деца.
Срещаме твоята топла усмивка,
на книжни корици с твоето име.
Човече, поетът не знае почивка,
и Господ нужда от стихове има.