„КАК ЭТО МОЖЕТ БЫТЬ?”
Анатолий Вениаминович Калинин (1916-2008 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАК Е ВЪЗМОЖНО ТОВА?
А имам аз такова чувство,
че времето краде ни. Знам,
в дома ни скоро ще е пусто
и само сови ще са там.
Привижда ми се често нощем,
че през оградата тече
поборник чужд с очи жестоки,
градината да изсече.
И сред кълчищата от рани
крещи от болка прежен глас,
но няма да започна, няма
да го бинтовам с думи аз.
Когато за раздяла час е
и отговорите кръжат –
най-прости думи ще огласят:
„Не, няма връщане назад...”
Ударения
КАК Е ВЪЗМОЖНО ТОВА?
А и́мам а́з тако́ва чу́вство,
че вре́мето краде́ ни. Зна́м,
в дома́ ни ско́ро ште е пу́сто
и са́мо со́ви ште са та́м.
Приви́жда ми се че́сто но́штем,
че през огра́дата тече́
побо́рник чу́жд с очи́ жесто́ки,
гради́ната да изсече́.
И сред кълчи́штата от ра́ни
крешти́ от бо́лка пре́жен гла́с,
но ня́ма да запо́чна, ня́ма
да го бинто́вам с ду́ми а́з.
Кога́то за раздя́ла ча́с е
и о́тговорите кръжа́т –
най-про́сти ду́ми ште огла́сят:
„Не, ня́ма връ́штане наза́д...”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Калинин
КАК ЭТО МОЖЕТ БЫТЬ?
А у меня такое чувство,
Что время вещи уносить.
И в нашем доме будет пусто,
И будут в нём лишь совы жить.
А мне мерещится ночами,
Что к нам ползёт через забор
Чужой, с жестокими очами,
Чтоб сад пустить наш под топор.
И будет из пеньков багряных
Навзрыд былая жизнь кричать,
Но я не стану, я не стану
Её словами бинтовать.
Коль час пробил для расставанья,
То всем терзаниям в ответ –
Из слов простое сочетанье:
„Возврата нет, возврата нет…”
---------------
Руският писател, поет и публицист Анатоли Калинин (Анатолий Вениаминович Калинин) е роден на 9/22 август 1916 г. в гр. Каменск-Шахтински, Ростовска област. Първите му поетични публикации са във в. „Пионерская правда”, в. „Молот” и в. „Ленинские внучата” в Ростов на Дон през ученическите му години. Завършва техникум и от 1932 г. работи като журналист и кореспондент в различни районни и областни вестници. Участник е във Великата отечествена война като фронтови кореспондент на в. „Комсомольская правда” (1941-1945 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1945 г.). Депутат е във Върховния съвет на РСФСР, от 1993 г. е член на Комунистическата партия на Руската федерация. Автор е на над 30 книги с поезия, проза, очерци и пиеси, сред които поемите „В саду Саида” (1982 г.), „Звезда над лугом” (1985 г.), „И вешних крыльев плеск” (2006 г.), романите „Курганы” (1941 г.), „Красное знамя” (1951 г.), „Суровое поле” (1958 г.), „Запретная зона” (1962 г.), „Цыган” (1974 г.),„Возвращение Будулая” (1985 г.), „Любя и враждуя” (1994 г.) и др. Много от творбите му са филмирани. Умира на 12 юни 2008 г. в с. Пухляковски, Ростовска област.