„ПРИЗЫВ”
Али Асхадович Шогенцуков (1900-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРИЗИВ
Възпитаници на градина райска,
строители на величави дни!
Кой по-любим е за дете от майка?
От майката-родина по́ е мил?
И ако нашто скъпоценно благо –
да сме свободни – застрашава враг,
в кого не ще изгрее славна храброст?
Кръвта към щастието ни е праг!
Познала е родината ни често
победи с паметен безсмъртен знак.
Изслушва с почит младежта известни
предания за битки с подъл враг.
Народът в дебрите си необятни
е много богатири изковал,
надменно идващият неприятел
пред тях към гибелта си е вървял...
За всички страдали, с чиито кърви
злодеят своя път е оросил,
за сълзи майчини, вдовишки мъки
с юнашки сили ще се разплатим.
Ти виж: пробили облаци, в небето
летят въздушни кораби безброй!
Земетресение ли е разтресло?
Не, тръгват наште танкове на бой.
Простори морски се разпенват днеска:
дали е планина зад хълм голям?
Не, ту линейни кораби съветски,
ту крайцерите родни плуват там!
Ехтят скали под тътен оръдеен,
над храсталаците се стеле дим...
Кавказци! Придошло е нашто време
и мощ, и мъжество да проявим!
Събратя, всички на конете вие!
След ветрите последвайте честта
да изметете подъл кръвопиец,
погазил пътя на човечността.
Кълнем се – враговете ще порутим!
Светът вовек ще помни смелостта!
На слава, подвиг и победа пътя
ни нашта партия предначерта!
Ударения
ПРИЗИВ
Възпи́таници на гради́на ра́йска,
строи́тели на велича́ви дни́!
Кой по-люби́м е за дете́ от ма́йка?
От ма́йката-роди́на по́ е ми́л?
И ако на́што скъпоце́нно бла́го –
да сме свобо́дни – застраша́ва вра́г,
в кого́ не ште изгре́е сла́вна хра́брост?
Кръвта́ към ща́стието ни е пра́г!
Позна́ла е роди́ната ни че́сто
побе́ди с па́метен безсмъ́ртен зна́к.
Изслу́шва с по́чит младежта́ изве́стни
преда́ния за би́тки с по́дъл вра́г.
Наро́дът в де́брите си необя́тни
е мно́го богати́ри изкова́л,
надме́нно и́дваштият неприя́тел
пред тя́х към гибелта́ си е вървя́л...
За вси́чки стра́дали, с чии́то къ́рви
злоде́ят сво́я пъ́т е ороси́л,
за съ́лзи ма́йчини, вдови́шки мъ́ки
с юна́шки си́ли ште се разплати́м.
Ти ви́ж: проби́ли о́блаци, в небе́то
летя́т възду́шни ко́раби безбро́й!
Земетресе́ние ли е разтре́сло?
Не, тръ́гват на́ште та́нкове на бо́й.
Просто́ри мо́рски се разпе́нват дне́ска:
дали́ е планина́ зад хъ́лм голя́м?
Не, ту́ лине́йни ко́раби съве́тски,
ту кра́йцерите ро́дни плу́ват та́м!
Ехтя́т скали́ под тъ́тен оръде́ен,
над храстала́ците се сте́ле ди́м...
Кавка́зци! Придошло́ е на́што вре́ме
и мо́шт, и мъжество́ да прояви́м!
Събра́тя, вси́чки на коне́те ви́е!
След ве́трите после́двайте честта́
да измете́те по́дъл кръвопи́ец,
пога́зил пъ́тя на човечността́.
Кълне́м се – врагове́те ште пору́тим!
Светъ́т вове́к ште по́мни смелостта́!
На сла́ва, по́двиг и побе́да пъ́тя
ни на́шта па́ртия предначерта́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Али Шогенцуков
ПРИЗЫВ (перевод с кабардинского языка на русский язык: Лада Руст)
Питомцы сада, лучшего на свете,
Строители величественных дней!
Кто ближе сердцу матери, чем дети?
Кто вам отчизны-матери милей?
И если драгоценнейшему благу –
Свободе нашей – угрожает враг,
В ком гневная не закипит отвага?
Ведь стоил крови каждый к счастью шаг!
Знавала наша родина немало
Бессмертием увенчанных побед:
Благоговейно молодежь внимала
Сказаниям и битвам прошлых лет.
Народ в своих неистощимых недрах
Выковывал таких богатырей,
Что шедший против нас надменный недруг
Невольно шел к погибели своей…
Не только за себя – за всех, чьей кровью
Злодей свою дорогу оросил,
За слезы матерей, за муку вдовью
Мы разочтемся, не жалея сил.
Смотрите: к небу, раздирая тучи,
Воздушные взмывают корабли!
Землетрясенья ль вал грядет ревучий?
Нет, это наши танки в бой пошли.
Во вспененные глянете ль просторы:
Не за горой ли там скользит гора?
Нет, то советские дымят линкоры,
То наши выплывают крейсера!
От грома пушек вздрагивают скалы,
И долу клонятся верхушки рощ…
Кавказцы! И для нас пора настала
Явить и мужество свое, и мощь!
Все – на коней! Взлетайте, братья, в седла
И устремляйтесь всем ветрам в обгон,
Чтоб заметался кровопийца подлый,
Поправший человечности закон.
Погибнет враг, – мы в том клянемся честью!
Мир подвиг наш запомнит на века!
Нам путь победы, славы и возмездья
Предначертала партии рука!
1941 г.
---------------
Руският и кабардински поет, писател и преводач Али Шогенцуков (Али Асхадович Шогенцуков) е роден на 28 октомври 1900 г. в с. Кучмазукино, Терска област (сега гр. Баксан, Кабардино-Балкарска АССР). Завършва курсове за подготовка на учители (1916 г.), учи в педагогическото училище в гр. Бахчисарай (1917 г.), завършва педагогическо училище в Истанбул, Турция (1919 г.). Публикува поезия и публицистика във в. „Карахалк”, в. „Социалистическая Кабардино-Балкария” и др. Работи като учител по кабардински език, директор на училище, инспектор в районни и областни културни институции в Северен Кавказ, от 1934 г. е в Съюза на писателите на автономната република, научен сътрудник е в Института за национална култура на Кабардино-Балкарска АССР, участва в експедиции за разучаване на фолклорното творчество на кабардинци, адигейци и черкези. Пише на руски и на кабардински език, основоположник е на кабардинската поезия и кабардинската литература. Превежда на кабардински творчеството на руски класически поети. Заслужил деятел на изкуствата на Кабардино-Балкарска АССР (1939 г.). Автор е на книгите с поезия и проза на кабардински и руски „Мадина: Стихи и поэмы” (1933 г.), „Вчерашние дни Тембота” (1935 г.), „Камбот и Ляца” (1938 г.), „Стиххэмрэ поэмэхэмрэ” (1938 г.), „Рассказ старого Булата” (1939 г.), „Пиренейская роза” (1940 г.), „Хьэжыгъэ пут закъуэ” (1940 г.), „Ныбжьыщ1э хахуэ” (1940 г.), „Стиххэмрэ поэмэхэмрэ” (1941 г.) и „Юный герой” (1941 г.). През есента на 1941 г. попада в плен на фашистките нашественици. Загива на 29 ноември 1941 г. в нацисткия концлагер край Бобруйск, Белорусия.