„В ЧАС, КОГДА ЮНЫЕ ЖЕНЫ СБЕГАЮТСЯ К ШУМНОМУ РЫНКУ...”
Евгений Петрович Вензель (р. 1947 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СУТРИН, ЩОМ МЛАДИ ЖЕНИ КЪМ ПАЗАРА ПРЕТЪПКАН СЕ СТИЧАТ
Сутрин, щом млади жени към пазара претъпкан се стичат,
прясно месо да закупят за трудолюбиви мъже,
пее на скелето там бояджия с лекьосана дреха,
взел баданарка в ръка, стиснал цигара в зъби.
В юлската жега квартален крачи напред белозъбо,
плахо към властника гледа някакъв тих наркоман.
Свит под табелата „Тир” пияница сънено плаче,
дълго го гледа от свойта кола добродушен човек.
Мога да бъда видян, бързащ по улица градска.
Устни гнусливо нацупил, взор – социална тъга.
Към кафенето повличам синдрома на махмурлука,
в ъгъла, сякаш съм кон, с приятел да пия кафе.
Ударения
СУТРИН, ЩОМ МЛАДИ ЖЕНИ КЪМ ПАЗАРА ПРЕТЪПКАН СЕ СТИЧАТ
Су́трин, штом мла́ди жени́ към паза́ра претъ́пкан се сти́чат,
пря́сно месо́ да заку́пят за трудолюби́ви мъже́,
пе́е на ске́лето та́м бояджи́я с лекьо́сана дре́ха,
взе́л бадана́рка в ръка́, сти́снал цига́ра в зъби́.
В ю́лската же́га кварта́лен кра́чи напре́д белозъ́бо,
пла́хо към вла́стника гле́да ня́какъв ти́х наркома́н.
Сви́т под табе́лата „Ти́р” пия́ница съ́нено пла́че,
дъ́лго го гле́да от сво́йта кола́доброду́шен чове́к.
Мо́га да бъ́да видя́н, бъ́рзашт по у́лица гра́дска.
У́стни гнусли́во нацу́пил, взо́р – социа́лна тъга́.
Към кафене́то повли́чам синдро́ма на махмурлу́ка,
в ъ́гъла, ся́каш съм ко́н, с прия́тел да пи́я кафе́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Вензель
В ЧАС, КОГДА ЮНЫЕ ЖЕНЫ СБЕГАЮТСЯ К ШУМНОМУ РЫНКУ...
В час, когда юные жены сбегаются к шумному рынку
трудолюбивым мужьям свежего мяса купить,
в люльке высоко поет маляр в пестрогрязной одежде,
с кистью тяжелой в руке и с папиросой в зубах.
Свежий в июльской жаре идет белозубый квартальный,
робко глядит наркоман на предержащего власть.
Пьяный под вывеской „Тир” с закрытыми плачет глазами,
а человек из авто долго глядит на него.
Можно увидеть меня быстро идущим проспектом.
Рот мой брезгливо надут, в глазах социальная грусть.
Я направляюсь в кафе, похмельным синдромом объятый,
стоя как лошадь в углу, кофе с приятелем пить.
1973 г.
---------------
Руският поет, писател и художник Евгени Вензел (Евгений Петрович Вензель) е роден на 29 юни 1947 г. в Ленинград. Завършва художествено училище. Публикува поезия в самиздатски списания, алманаси и антологии като „Часы”, „Митин журнал”, „Fioretti”, „Голос”, „Острова” и др., активен участник е в неформалния литературен живот на Ленинград през 70-те години. След перестройката публикува в издания и антологии като „Гуманитарный фонд”, „Звезда”, „У Голубой Лагуны”, „Актуальная поэзия на Пушкинской-10”, „Русские стихи 1950-2000 годов”, „Лица петербургской поэзии”, „Самиздат Ленинграда” и др. Автор е на стихосбирките „Стихи” (1992 г.) и „Второй сборник стихотворений” (2000 г.). Живее в Петербург.