„ЯПОНСКИЙ ХРАМИК”
Михаил Васильевич Щербаков (1890-1956 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЯПОНСКИ ХРАМ
Изваян на тавана дракон сив, пълзят
по колонадата опашките бодливи.
Олтарът с огледален блик облива
нефритов идол, настанил се в ъгъл свят,
като отроче пухкаво щастливо.
Отдолу – силен гърбав черен морски краб –
за церемонии старинни гонг напукан,
от бронзови кадилници лъх тука.
Сладникав аромат с увяхнал мирис слаб,
от предни благовония просмукан.
Ударения
ЯПОНСКИ ХРАМ
Изва́ян на тава́на дра́кон си́в, пълзя́т
по колона́дата опа́шките бодли́ви.
Олта́рът с огледа́лен бли́к обли́ва
нефри́тов и́дол, настани́л се в ъ́гъл свя́т,
като́ отро́че пу́хкаво штастли́во.
Отдо́лу – си́лен гъ́рбав че́рен мо́рски кра́б –
за церемо́нии стари́нни го́нг напу́кан,
от бро́нзови кади́лници лъх ту́ка.
Сладни́кав арома́т с увя́хнал ми́рис сла́б,
от пре́дни благово́ния просму́кан.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Васильевич Щербаков
ЯПОНСКИЙ ХРАМИК
Коричневый дракон изваян в потолке;
колючие хвосты сползают по колонкам.
На лаке алтаря зеркально-емком
нефритовый божок уселся в уголке
и пухлым улыбается ребенком.
Внизу – огромный и горбатый черный краб –
потрескавшийся гонг старинных церемоний
и бронзовых курильниц ряд зеленый.
Приятно приторен и ароматно слаб
увядший запах прежних благовоний.
---------------
Руският поет, писател, публицист, литературен критик, преводач, фотограф и пътешественик Михаил Шчербаков (Михаил Васильевич Щербаков) е роден през 1890 г. в Москва. Завършва физико-математическия факултет при Императорското висше техническо училище в Москва (1913 г.) и школа за летци в Лион (1915 г.). Работи в научно-изследователски институт по физика, след което е военен летец във френската армия. Един от първите руски летци. Владее няколко езика. През 1922 г. емигрира в Китай и над 20 години живее в Шанхай. Редактира вестниците „Русский край” и „Крестьянская газета” и алманах „Понедельник”, публикува поезия, проза, очерци, пътеписи, статии и преводи от китайски в емигрантски издания като „Понедельник”, „Врата”, „Прожектор”, „Парус”, „Слово”, „Архив русской революции”, „Багульник”, „Русское обозрение”, „Современные записки”, „Балтийский альманах” и мн. др. Председател е на литературното дружество „Понедельник” (1929 г.), в ръководството е на литературните групи „Восток” и „Шатер”. Автор е на съчинения, издавани в Китай, Япония, Виетнам и Франция, сред които стихосбирките „Vitraux” (1923 г.), „Поэма океана” (1923 г.) и „Отгул” (1944 г.), на книги с разкази, повести и фантастични романи като „Токсин любви” (1931 г.), „Корень жизни” (1943 г.), „Черная серия”, „Бунт машин” и др. Умира на 3 януари 1956 г. в Булон, Франция.