„КОРОВА”
Юрий Евгеньевич Ряшенцев (р. 1931 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КРАВА
Петнистата крава прилича на карта – Европа,
покрита със сняг, – недоверие в нея видях.
Какви ли убийствени битки, какви ли потопи
са трупали в генната памет на кравата страх?
Дали е пътувала с Ной прапрабабата дойна,
козел-провокатор ли мамил бе в смъртните дни,
или са в съдбата говежда геройства безбройни,
но явен е страх наследен. Престани, престани
да гледаш към мен, сякаш мои предци до ковчега
не са ви допуснали – теб и козела наглец.
Синджир от каруци бе зорко Творецът прегледал –
вървят, май на всички повярвал е този Творец.
Руши се животът. Разкъсва се всичко всемирно.
Разпада се дружбата. Родството ще отзвучи.
О, дай да прегърна теленцето твое немирно,
да видя наивните недосетливи очи!
Ударения
КРАВА
Петни́стата кра́ва прили́ча на ка́рта – Евро́па,
покри́та със сня́г, – недове́рие в не́я видя́х.
Какви́ ли уби́йствени би́тки, какви́ ли пото́пи
са тру́пали в ге́нната па́мет на кра́вата стра́х?
Дали́ е пъту́вала с Но́й прапраба́бата до́йна,
козе́л-провока́тор ли ма́мил бе в смъ́ртните дни́,
или́ са в съдба́та гове́жда геро́йства безбро́йни,
но я́вен е стра́х наследе́н. Престани́, престани́
да гле́даш към ме́н, ся́каш мо́и предци́ до ковче́га
не са́ ви допу́снали – те́б и козе́ла нагле́ц.
Синджи́р от кару́ци бе зо́рко Творе́цът прегле́дал –
вървя́т, май на вси́чки повя́рвал е то́зи Творе́ц.
Руши́ се живо́тът. Разкъ́сва се вси́чко всеми́рно.
Разпа́да се дру́жбата. Ро́дството ште отзвучи́.
О, да́й да прегъ́рна теле́нцето тво́е неми́рно,
да ви́дя наи́вните недосетли́ви очи́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юрий Ряшенцев
КОРОВА
У пегой коровы, похожей на карту Европы,
покрытой снегами, такой недоверчивый взгляд.
Какие кровавые бойни, какие потопы
в коровиной памяти генной живут и грозят?
Ходила ль прабабка кормящей на транспорте Ноя,
козлу ль провокатору верила в смертном пути,
иль было в говяжьей судьбе приключенье иное,
но явен фамильный испуг. Прекрати, прекрати
смотреть на меня, будто предок мой на борт ковчега
тебя не пустил и козла не забил под конец.
И так уж Творцу на меня за „телегой” „телега”
идут, и похоже, что всем им поверил Творец.
Всё рушится в жизни. Всё рвется и там, где не тонко.
Остыла и дружба. Вконец оскудело родство.
О, дай мне обнять твоего озорного телёнка,
дай мне заглянуть в несмышлёные очи его!
1997 г.
---------------
Руският поет, писател, сценарист и преводач Юри Ряшенцев (Юрий Евгеньевич Ряшенцев) е роден на 16 юни 1931 г. в Ленинград. Завършва филологическия факултет на Московския държавен педагогически институт (1954 г.). Преподава в средни и висши учебни заведения, от 1962 г. до края на 90-те години е литературен сътрудник в отдел поезия на сп. „Юность”. Публикува поезия в списания като „Новый мир”, „Знамя”, „Огонёк”, „Арион” и мн. др. Превежда на руски стихове на грузински, арменски, украински, бурятски и др. поети. Член е на Съюза на писателите на СССР (1970 г.) и на Руския ПЕН център. Автор е на стихосбирките „Очаг” (1967 г.), „Часы над переулком” (1972 г.), „Иверская сторона” (1981 г.), „Високосный год” (1983 г.), „Дождливый четверг” (1990 г.), „Слава Богу, у друзей есть шпаги” (1997 г.), „Прощание с империей” (2000 г.), „Любовные долги” (2000 г.), „Ланфрен-Ланфра” (2002 г.), „Царь горы” (2008 г.), на книги с проза като „В Маковниках. И больше нигде” (1994 г.), на много киносценарии, либрета и над 70 текстове на песни за театрални спектакли, мюзикъли и филми. Живее в Москва.