„РОЗА ПИРЕНЕЕВ”
Али Асхадович Шогенцуков (1900-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РОЗАТА НА ПИРЕНЕИТЕ
От облачен пурпур
очи не отмества...
Тя призиви чува:
„Възмездие честно!”
Кръв вени облива
и буйства в сърцето:
„За братята мили!
За смъртни полета!”
И чуди се някой,
че, цяла пламтейки,
громи красотата
враг зъл в Пиренеи.
Вестящ отмъщение,
куршум, отлети ти!
Чудесни мишени –
сърца на фашисти!
И щом фанатици
Мадрид бомбардират,
сред битката бич си,
мил цвят на Сиера.
В свещен гняв обзета,
без милост, горещо
ти с щик и граната
гадината срещаш.
И нека изпусне
туй гибелно жило
и алени устни
вовек не униват!
И нека поетът
за тебе да пее,
след славна победа
ти в парка да грееш!
Ударения
РОЗАТА НА ПИРЕНЕИТЕ
От о́блачен пу́рпур
очи́ не отме́ства...
Тя при́зиви чу́ва:
„Възме́здие че́стно!”
Кръв ве́ни обли́ва
и бу́йства в сърце́то:
„За бра́тята ми́ли!
За смъ́ртни поле́та!”
И чу́ди се ня́кой,
че, ця́ла пламте́йки,
громи́ красота́та
враг зъ́л в Пирене́и.
Вестя́шт отмъште́ние,
куршу́м, отлети́ ти!
Чуде́сни мише́ни –
сърца́ на фаши́сти!
И што́м фанати́ци
Мадри́д бомбарди́рат,
сред би́тката би́ч си,
мил цвя́т на Сие́ра.
В свеште́н гняв обзе́та,
без ми́лост, горе́що
ти с шти́к и грана́та
гади́ната сре́шташ.
И не́ка изпу́сне
туй ги́белно жи́ло
и а́лени у́стни
вове́к не уни́ват!
И не́ка пое́тът
за те́бе да пе́е,
след сла́вна побе́да
ти в па́рка да гре́еш!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Али Шогенцуков
РОЗА ПИРЕНЕЕВ
От тучи багровой
Очей не отвесть ей...
Ей слышатся зовы:
„Возмездье! Возмездье!”
Кровь мечется в жилах
И буйствует в сердце:
„За братьев, за милых!
За муку, за смерть их!”
И в диво кому же,
Что, вся пламенея,
Хватает оружье
Краса Пиренеев.
Как вестник отмщенья,
О пуля, домчись ты!
Нет лучше мишени,
Чем сердце фашиста!
Когда изуверы
Бомбили Мадрид твой,
О роза Сиерры,
Ты ринулась в битву.
И, гневом объята,
Разя без пощады,
Штыком и гранатой
Ты встретила гада.
Пусть гибели жало
Тебя не достанет,
Цвет губ твоих алых
Пусть вечно не вянет!
Пусть слово поэта
Хранит твою юность,
Чтоб в славе победы
Ты в сад свой вернулась!
---------------
Руският и кабардински поет, писател и преводач Али Шогенцуков (Али Асхадович Шогенцуков) е роден на 28 октомври 1900 г. в с. Кучмазукино, Терска област (сега гр. Баксан, Кабардино-Балкарска АССР). Завършва курсове за подготовка на учители (1916 г.), учи в педагогическото училище в гр. Бахчисарай (1917 г.), завършва педагогическо училище в Истанбул, Турция (1919 г.). Публикува поезия и публицистика във в. „Карахалк”, в. „Социалистическая Кабардино-Балкария” и др. Работи като учител по кабардински език, директор на училище, инспектор в районни и областни културни институции в Северен Кавказ, от 1934 г. е в Съюза на писателите на автономната република, научен сътрудник е в Института за национална култура на Кабардино-Балкарска АССР, участва в експедиции за разучаване на фолклорното творчество на кабардинци, адигейци и черкези. Пише на руски и на кабардински език, основоположник е на кабардинската поезия и кабардинската литература. Превежда на кабардински творчеството на руски класически поети. Заслужил деятел на изкуствата на Кабардино-Балкарска АССР (1939 г.). Автор е на книгите с поезия и проза на кабардински и руски „Мадина: Стихи и поэмы” (1933 г.), „Вчерашние дни Тембота” (1935 г.), „Камбот и Ляца” (1938 г.), „Стиххэмрэ поэмэхэмрэ” (1938 г.), „Рассказ старого Булата” (1939 г.), „Пиренейская роза” (1940 г.), „Хьэжыгъэ пут закъуэ” (1940 г.), „Ныбжьыщ1э хахуэ” (1940 г.), „Стиххэмрэ поэмэхэмрэ” (1941 г.) и „Юный герой” (1941 г.). През есента на 1941 г. попада в плен на фашистките нашественици. Загива на 29 ноември 1941 г. в нацисткия концлагер край Бобруйск, Белорусия.