Кошка
Елена Фонина
Дождь.Снова дождь.Я смотрю из окошка.
Там на ветках - поникшие вмиг воробьи.
Под кустом исстрадалась до нитки промокшая кошка.
У людей же проблемы другие, свои.
Вот бредет с большой сумкой старушка,
Хлещет дождь, а она, как всегда, без зонта.
Плачет маленький мальчик - промокла игрушка,
Паренек под газетой бежит. Суета, день деньской суета.
Дождь идет и идет, и тоску навевает.
Кошка вышла навстречу, страшна и грязна.
Паренек все бежит и почти убегает.
Вдруг как вкопанный встал и глазами моргает!
И весь двор в этот миг в тишине замирает...
Что ли кошка нашлась? Ну конечно, же это - она!!!
Превод: Юлияна Великова
КОТКА
Отново дъжд…Аз гледам през стъклото.
На клоните провиснали – врабци.
Стои под храста жална мокра котка,
но хората, проблеми други имат.
Шляе се с голяма чанта, бабка,
дъжда шурти, тя пак е без чадър.
Дете реве – играчката му мокра,
младеж под вестник бяга – суета.
Вали, вали дъжда и скръб навява.
Насреща иде котка – страшна, мръсна.
Младежът бяга почти се изплъзва
но в миг се спира като закован.
И дворът цял замира в тишина...
Нима туй моята котка е? Разбира се, че тя е!!!