Душа подобна солнечной Вселенной,
Когда меня ласкает нежный взгляд.
Ведь ты сумел под оболочкой тленной
Увидеть настоящую – понять.
И тем, что от других я отличаюсь,
И тем, что осудила нас молва,
Моей любовью - не терзайся, таю
У ног твоих сегодня здесь сама.
И так навеки тут же и останусь,
Свою любовь я в сердце утаю.
Загадочною роковою тайной
Проследуешь ты через жизнь мою.
23.03.2016 г. © Ана Болик
ИЗПОВЕД, Христина Радомирова,
оригинал текста.
Душата ми е слънчева вселена,
когато ме погалваш с поглед мил,
защото под обвивката ми тленна
ти истинската мене си открил.
И въпреки това, че съм различна,
и в хорските представи е табу,
не се виня за туй, че те обичам –
пред твоя праг аз тихо се събух...
И само там навеки ще остана
с една любов в сърцето да мълчи.
Загадъчно като съдбовна тайна
покрай живота ми присъстваш ти.
рисунок Д.Кобич