„ЧТО ВЫШЕ МИЛОСТИ ВЛАДЫЧИЦИ-ЛЮБИМОЙ...”
Владимир Юрьевич Фролов (р. 1957 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЛАГОСЛОВЕНА ПОВЕЛИТЕЛКА ЛЮБИМА
Благословена повелителка любима!
Как всеки миг е по-щастлив от щедростта
на звездна бездна, твърда и необорима –
обувчица, букет, усмихната уста.
Тя винаги е неочаквана, до нас е
в прозрачна блузка; бръчици ще се стопят,
щом над градина многогласна се разнася –
сърце замира – звън, от славей луд изпят.
И сладката въздишка не изчезва, ето,
ти с нея си – залог безсмъртен мярнал там...
Не е ли все едно към свода на небето
къде изчезва трепкащият ни таван.
Ударения
БЛАГОСЛОВЕНА ПОВЕЛИТЕЛКА ЛЮБИМА
Благослове́на повели́телка люби́ма!
Как все́ки ми́г е по-штастли́в от штедростта́
на зве́здна бе́здна, твъ́рда и необори́ма –
обу́вчица, буке́т, усми́хната уста́.
Тя ви́наги е неоча́квана, до на́с е
в прозра́чна блу́зка; бръ́чици ште се стопя́т,
штом над гради́на многогла́сна се разна́ся –
сърце́ зами́ра – звъ́н, от сла́вей лу́д изпя́т.
И сла́дката възди́шка не изче́зва, е́то,
ти с не́я си – зало́г безсмъ́ртен мя́рнал та́м...
Не е ли все едно́ към сво́да на небе́то
къде́ изче́зва тре́пкаштият ни тава́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Фролов
ЧТО ВЫШЕ МИЛОСТИ ВЛАДЫЧИЦИ-ЛЮБИМОЙ...
Что выше милости владычицы-любимой?
И малость каждая блаженнее щедрот
Небесной бездны, стойкой и необоримой, –
Запястье, туфелька, нетерпеливый рот.
Она одна, всегда нечаянная, рядом
В прозрачной кофточке, и складка меж бровей
Разгладится, когда над гулким садом
Зайдется сердце – сумасшедший соловей.
И сладким вздохом – не единым только хлебом,
Ты с ней – мелькнувшего бессмертия залог...
Не все ль равно, куда спешит под узким небом
И убегает задрожавший потолок.
---------------
Руският поет Владимир Фролов (Владимир Юрьевич Фролов) е роден на 25 април 1957 г. в гр. Сарапул, Удмуртска република. След средното си образование учи една година в Удмуртския държавен университет в Ижевск. Работи като пазач, портиер, хамалин, куриер и фотограф. Публикува стихове и сатирична проза в издания като „Луч”, „Русская виза”, „Знамя”, „Октябрь”, „Дружба народов”, „Мы” и „Смена”. Автор е на стихосбирката „Дыханье” (1997 г.). Живее в хижа край р. Кама, а през зимата в гр. Сарапул.