Генка Богданова
Аз съм вятърът, който лицето ти галеше
и искра, която в сърцето ти огънят палеше.
Аз съм твоята пролет и щедрата есен.
Аз съм твоята радост и твоята песен.
Ти си просторът,който напред ме зовеше.
И крилата, с които духът ми на воля летеше.
В очите ти цяла вселена от обич откривам
и жива вода от душата ти нежна отпивам