„ПАХНЕТ СНЕГОМ...”
Даниил Маркович Долинский (1925-2009 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СНЕЖЕН МИРИС
Снежен мирис, лъха студ наблизо...
Сняг в града ни с влаковете влиза,
спящ е гратисчия върху влака
в дни военни. Не е за бедняка,
щото малко е и само мокри
тези на пътуващия покрив.
По-далече – към Кавказ, стреми се,
сякаш снежна е в око сълзица,
към кънтящи оси полъх мята,
давайки живот на колелата.
По-далече – в графика изчезва:
вече няма мокър сняг на релси,
гдето композиции се нижат...
Снежен мирис, лъха студ наблизо.
Ударения
СНЕЖЕН МИРИС
Сне́жен ми́рис, лъ́ха сту́д набли́зо...
Сня́г в града́ ни с вла́ковете вли́за,
спя́шт е гра́тисчия върху вла́ка
в дни́ вое́нни. Не́ е за бедня́ка,
што́то ма́лко е и са́мо мо́кри
те́зи на пъту́ваштия по́крив.
По-дале́че – към Кавка́з, стреми́ се,
ся́каш сне́жна е в око́ сълзи́ца,
към кънтя́шти о́си по́лъх мя́та,
да́вайки живо́т на колела́та.
По-дале́че – в гра́фика изче́зва:
ве́че ня́ма мо́кър сня́г на ре́лси,
где́то компози́ции се ни́жат...
Сне́жен ми́рис, лъ́ха сту́д набли́зо.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Даниил Долинский
ПАХНЕТ СНЕГОМ...
Пахнет снегом, пахнет холодами...
Снег въезжает в город с поездами,
спя, как безбилетники на крышах
в дни войны. Он даже не для нищих,
как сказали б, сравнивая малость,
что на крыше едущей осталась.
Дальше, дальше в сторону Кавказа –
снег стекает, как слеза из глаза,
вниз, к натруженно гудящим осям,
отдавая жизнь свою колесам.
Дальше-дальше – пропадает в рейсах:
нет и снега мокрого на рельсах,
где составы движутся рядами...
Пахнет снегом, пахнет холодами.
---------------
Руският поет, преводач и журналист Даниил Долински (Даниил Маркович Долинский) е роден на 15 юли 1925 г. в гр. Кременчуг, Полтавска област. На младини работи в Днепродзержинския театър на руската драма. През 1943 г. се обучава в Серпуховското авиотехническо училище и воюва на Трети украински фронт като механик, автоматчик, радист и военен кореспондент. Първите му публикувани стихотворения са от 1944 г. в армейския печат. След войната членува в неформалния литературен кръг „Соломенная лампа”. Работи като редактор във в. „Ростсельмашевец” и в. „Комсомолец”, като завършва задочно литературния институт „Максим Горки”. Превежда поезия от езиците на народите на Северен Кавказ и Калмикия, а също българска, сръбска, полска и унгарска поезия. Заслужил деятел на културата на Калмикия и Ингушетия (1976 г.). Член е на Съюза на журналистите на СССР (1959 г.), на Съюза на писателите на СССР (1960 г.) и на Съюза на руските писатели (1991 г.). Двадесет години завежда отдел поезия на сп. „Дон”. Автор е на над 35 стихосбирки, сред които „Первая любовь” (1956 г.), „Рукопожатие” (1960 г.) и „Ради этого дня” (1962 г.), на книги-поеми като „Говорите с Россией!” и „Золотой повод”, книги за деца като „Птички-странички”, „Незнакомый насекомым” и др. Умира на 29 октомври 2009 г. в гр. Ростов на Дон.