К Р А Т К А А В Т О Б И О Г Р А Ф И Я:
Роден съм на 30.01.1974г. в гр.Велико Търново в семейство на спортисти-баща ми-Любчо Гърбов- беше треньор по борба,а майка ми-Виолета Гърбова-по спортно ориентиране.Завърших средното си образование в родния си град-в паралелка „Биология”на Природо-математическа гимназия в 1991г.В годините 1994-1995 отбих военната си служба в Школата за запасни офицери в Плевен;уволних се с чин младши лейтенант от запаса.
През 1997г. бях приет в Богословския факултет на Великотърновския Университет,специалност „Теология”.На следващата година се ожених за Вероника Ростиславова-също
студентка в споменатия факултет.Завърших висшето си образование през 2002г. като „магистър по теология”.
В същата година Великотърновският митрополит Григорий ме ръкоположи за дякон(на 24.03.) и свещеник(на 28.04.).На следващата 2003г. преминах на служение в Сливенска епархия-в храм „Св.Йоан Богослов” в гр.Карнобат,където ,по Божия милост съм и до сега,като предстоятел на храма.
Награждаван съм от сливенския митрополит Йоаникий с офикиите:”протойерей”,”иконом”и „ставрофорен иконом”,съответно в 2007,2010 и 2011гг.
С негово благословение и помощ съм написал,съставил или превел книгите:”Православното християнско семейство”,”Светогорската мъдрост за изпитанията в съвременното семейство”,”Семеен молитвеник”,”Св.Йоан Кронщадтски за Поста,Св.Изповед и Св.Причастие”,”Храмът на Св. Йоан Богослов в град Карнобат”,”Житие и акатист на св.вмчца.Марина”,”Св.Киприяновите молитви-какво знаем и какво не знаем за тях”,”Жития на Св.Вероника,Св.Геновева,Св.Клотилда и Св.Радегунда”,”Телевизионното възпитание”, ”И в България просияли(жития и богослужебни последования на Св.Ахилий Лариски и Св.препмчк.Николай Нови)”.
Имам четири деца-Теодора(16г.),Юлиана(15г.),Йоана(12г.)и Василия(7г.).
СТИХИ НА БОЛГАРСКОМ ЯЗЫКЕ:
Първото е написано по повод празника на освобождението на Карнобат от турска власт(което празнуваме точно на днешната дата-24.01.);
второто написах по повод хиротонията на о.Тихон Шевкунов в епископски сан.
* * *
Издига се стоманен руски кръст
на източния край на Карнобат,
покрива леко българската пръст
погребания воински отряд.
И всяка зима в януарски ден
окичваме го със безброй венци,
та споменът да бъде подновен
за славните "солдати-маладци".
Но спейки с тяло до последната тръба
те сякаш духом вечно са на пост,
готови да се вдигнат на борба
със идващите против нас със злост...
А Бог на живи и на мъртви със спасение
да награди тук всеки брат-руснак-герой,
да го приеме във небесните селения
сред вечна радост и блажен покой.
*
Дословный перевод Ольги Господиновой
с болгарского на русский язык:
Там русский крест стальной стоит
с востойчной стороны, у Карнобата
землей болгарскою слегка покрыты
покоятся солдатики – ребята /отважные солдаты/.
И каждою зимой, в январьский день
венков без счета и цветов охапки,
чтоб память снова в людях ожила
о „молодцах –солдатах” славных
Тела их спят у рубежа стального
Но души их все так же на посту,
Готовые рванунуться в бой, и снова
не дать пройти проклятому врагу...
А Бог – спасенье и живым и мертвым
заботиться о братьях русских, о героях,
он отведет их в светлый край небесный
где радость вечна и блаженства море.
* * *
Когато Божията благодат се дава
в най-висша степен,в тайнството свещенство,
когато някой архипастир става
със титлата "Преосвещенство",
тогава трябва вкупом клир-народ
да засвидетелствуват той,че заслужава,
че със достоен във Христа живот
епископска катедра получава.
И не за първи път тоз чуден зов
отеква в храма като гръм прибоен,
но за отеца Тихон Шевкунов
от все сърце извикал бих:"Достоен!"
* * *
--------------------- ------------ -----------------
СТИХИ НА РУССКОМ ЯЗЫКЕ С АВТОРИЗОВАННЫМ ПЕРЕВОДОМ НА БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК:
Стихотворения от книгата на иеромонах Роман(Матюшин)
„Чудный свет”,Санкт-Петербург,ПЕТРОГЛИФ,2014
1.---------------------------------------------------
с. 82
В такую ночь не подобает спать-
Стой и гляди,вбирай благоволенье.
Луна сияеть-ей ли не сиять,
Свидетельнице ангелскаго пенья.
…………………………………………………….
И липьi ,о законе позабьiв,
Вспарили,словно души на моленьи,
Глядятся невесомо и дубьi-
В покое нет земнаго притяженья.
Крестьi Церквушки,торжеством лучась,
Благовествуют миру обновленье:
Приходит тайно Младо Отроча,
И ета тайна видится твореньем.
*
П Р Е В О Д:
В такава нощ не може да се спи-
стани и гледай със благоговение.
Луната бляска-как да не блести,
когато слуша Ангелското пение.
Липите за закона нерадят,
души в молитва, сякаш че възнасят;
изглежда безтегловен и дъбът-
над тежестта покоят е всевластен.
Над църквичката Кръстът с тържество
обновата на тварите вести;
На чудното и тайно Рождество
светът хваления без глас шепти.
2.----------------------------------------
с.84
Земное попеченье отлагая,
Познаем тайну посланную в мир:
Разрушилась преграда вековая,
Стоявшая меж Богом и людьми.
Огнепалящий меч не устрашает:
От древа жизни Херувим смещен.
И ньiне рабской пищи причащаюсь
Что бьiл за преслушание лишен.
В одежде рабской Сьiн хизходит с Неба
Господь всему,Всемилостивьiй Спас!
Остался Тем,Кем бьiл,воспринял то,
чем не бьл!
Рожденньiй Девой Бог,помилуй нас!
*
П Р Е В О Д:
Земните си грижи да оставим-
тайна чудна днес се е открила:
срути се враждата стародавна
хората от Бога разделила.
Пламенният меч сега не плаши
Херувимът Рая не затваря.
Причащават се душите наши
на дървото на живота с дара.
В рабска дреха слиза от небето
Вседържителят,Божествен Син,
Бог нетленен и Човек в Детето
е роденият от Девата.Амин!
3.--------------------------------------
с.91
-Хвалите Бога,солнце и луна!
Но в разуме сомнения зависли:
Как понимать написанное нам,
Как образьi или в буквальном смьiсле?
Как может славить Духа вещество?
Какой хвалою неживое правит?
Бездушно-да,но вовсе не мертво!
И потому не сомневайся-славит!
*
П Р Е В О Д:
„Хвалете Бога слънце и луна!”
Но в разума съмнения надвисват:
Как да разбираме Библейските слова-
като метафора или в буквален смисъл?
Каква хвала?Кой чул им е гласа?
Духа как веществото ще възпява?
Бездушни-да,но мъртви те не са!
Затуй не се съмнявай никак-славят!
с.97
Пришли однаждьi к старцу и сказали:
-Дай заповедь,чтоб можно исполнять.
-В Писании,конечно же,читали,
Как левую ланиту подставлять?
-Никак не можем етого испольнить!
-Тогда стерпите гнев чужой руки.
И етого не можем мьi исполнить!
-Тогда хотя бьi спрячьте кулаки.
-Нам ето невозможно даже слушать!
С чего такой позор терпeть должньi?
Сказал ученику:-Дай им покушать
и отпусти,они совсем больньi
*
П Р Е В О Д :
Веднъж дошли при стареца иноци.
-Как да живеем в Господа,кажи?
-От Словото са нашите уроци-
на удрящия буза подложи…
-Това да понесем съвсем не можем!
-Тогава изтърпете чужди гняв.
-И туй за нас изглежда твърде сложно!
-Тогава придобийте кротък нрав.
-Едва ли ще успеем и с това!
Глави навели братята надолу.
А старецът наместо със слова
нахранил ги със каша- като болни…
с.98
Три брата к авве приходили,
Тот благодушно принимал,
Но только двое говорили,
А третий ,как всегда, молчал.
-А что же тьi сидиш,как зритель?
Спроси хоть что-то,буду рад.
-А мне тебя довольно видеть,-
Ответил тихо третий брат.
*
П Р Е В О Д :
При авва някой-си монаси трима
редовно идвали-за назидание.
Към него двамата въпроси имат,
а третият е винаги в мълчание.
Запитал старецът”Е ,брате,мигар
безгласен си дошъл за път пореден?”
Монахът казал:”Мен ми стига
да мога само,авва,да те гледам!”
с.104
Ликуй, душа,взирая на Христа,
И радуйся своей блаженной доле.
Не знаю большей радости,чем та,
Что тьi явился в мир по Божьей воле.
Не о себе лишь только говорим,
Рожденье всем дано святьiм залогом”
Тьi на земле,и,значит ть любим,
И тьi любим не кем-нибудь,а Богом!
За что,за что такая вьсота?
Еще незрячи,а уже любимьi!
Ликуй,душа,взирая на Христа,
Блаженство наше непоколебимо!
*
П Р Е В О Д :
Ликувай,душо,гледайки Христа
и радвай се на своя дял блажен.
Не е ли най-велика радостта
по воля Божа,че си бил роден?!
Не казваме за случай единичен-
за всички хора в този свят широк:
Човек ли си,ти значи си обичан,
и не от кой да е,а от Самия Бог!
Но със какво заслужихме честта?
Незрящи още,вече сме любими!
Ликувай,душо,гледайки Христа,
Блаженство имаш непоколебимо!
с.107
И скорбь,и глад,и меч-дорога ввись.
Не отвергайся Божьего залога,
Благодаря- приими.Не усомнись:
Все во спасенье любящему Бога!
Кто любящему может повредить,
Когда и смерть ему-приобретение!
О Господи!Дай сердцу возлюбить!
Нет без любви ни смьiсла,ни спасенья!
*
П Р Е В О Д :
И скръб,и глад,и меч-но пътят е нагоре.
На Господа опри се твърдо без тревога
и волята Му свята приеми покорен-
на полза всичко е за любещия Бога!
Обичащия кой ще може да погуби,
когато и смъртта му бива прославление?
О,Боже,дай сърцето да възлюби,
че без любов ни смисъл има,ни спасение.
с.108
Ть видишь, все мьi люди,потому
не ожидай опорьi,утешенья.
Свят лишь Господь.И Одному Ему
Дарить покой,и радость,и спасенье.
Не осуждай,что кто-то не помог,
Что нечестивьiй званье получает.
Оставь его-нас призивает Бог
Любить того,кто даже распинает.
А с миром в ногу шествовать нельзя!
Удобньiй путь,одна беда:не всхожий.
Простить и полюбить-твоя стезя,
Пока по ней взбираешся,тьi –Божий!
*
П Р Е В О Д :
Ти виждаш,че сме хората нищожни;
от тях не чакай помощ,утешение.
Единствен Бог е свят,Той само може
покой да дава,радост и спасение.
Недей съди човешки грехове-
че не помагат хората,а спъват.
Оставяй ги-нас Господ ни зове
да любим този,дето ни разпъва.
Не ще отидем със света далеко!
Удобен път,обаче не възхожда.
Прости и възлюби е нашата пътека.
Докато си на нея-ти си Божий.
с.110
Не верь,что ньiне подвигам не место,
Не угашай благие устремленья.
Душа осталась прежною невестой,
Какая сватьба без приготовленья?
Самой природе тошно от желанья
Короновать нечистоту фатою.
Земля и та пред бельiм одеяньем
Осенней омьвается водою.
*
П Р Е В О Д :
Не вярвай,че за подвиг няма място,
не погасявай благите стремления.
Душата си е прежната невяста,
а сватба няма без приготовления!
Природата е против на желание
нечистото със було да покрива-
преди да сложи бяло одеяние
на есента с водите се измива.
с.111
Если сердце не может молится,
Прошепчи как идущий на бой:
-С нами Бог!Разумейте язьiцьi!
С нами Бог!Ето значит с тобой!
Бог с тобой-не тебе сомневаться,
Бог с тобой-не тебе уньiвать.
С нашим Богом негоже сдаваться:
Победитель велит побеждать!
*
П Р Е В О Д :
Щом сърцето молитва не може
прошепни с поглед вперен напред:
С нас е Бог!Разберете безбожни!
С нас е Бог!А значи-и с теб!
Бог е с теб-недей се съмнява!
Бог е с теб-от какво се боиш?
С Бога никой не ще се предава!
С Победителя ще победиш!
с.112
Судьбьi своей не излукавить,
Призвания не зачеркнуть.
Славяне!Нам нельзя не славить!
Не в имени ли наша суть?
*
П Р Е В О Д :
Съдбата си не можем да излъжем,
да заличим това,че сме призвани.
Славяни сме!Да славим сме и длъжни!
Не е ли в името и същността ни?
с.113
Нет государства без солдата-
Сродни сему духовньiй ряд,
И православньiе догматьi
Веками Истину хранять.
Отцьi святье указали
Как можно Божие объять,
Изобразили,отстояли,
А нам бьi только устоять!
*
П Р Е В О Д :
Не се крепи държава без солдати-
ще я погубят алчност и омраза.
Така и православните догмати
през вековете Истината пазят.
Отците святи са ни завещали
за Бога-как да вярваме и съдим.
Написали са го и отстояли.
За нас остава в него да пребъдем!
-------------- ------------- -------------------