„ВЕК”
Владислав Яковлевич Дрожащих (р. 1952 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЖИВОТЪТ
Кривейки стълб от сенки към небесна вис,
от жерави прощални плътен клинопис
с живот задгробен мами – сред поле ранени –
до бруствера, където свят от болка стене
в архангелски зеници, шут без шапка с тик,
а оцелялото след божия ритник
остава на земята и в земята, в спални
с летаргия гробовна и слова прощални,
без гнилите лица, привикнали да викат
на слепи камъни и птици. Сянка лиха
с теб продължава връзката.
Тя само миг е.
Ударения
ЖИВОТЪТ
Криве́йки стъ́лб от се́нки към небе́сна ви́с,
от же́рави прошта́лни плъ́тен клинопи́с
с живо́т задгро́бен ма́ми – сред поле́ ране́ни –
до бру́ствера, къде́то свя́т от бо́лка сте́не
в арха́нгелски зени́ци, шу́т без ша́пка с ти́к,
а оцеля́лото след бо́жия ритни́к
оста́ва на земя́та и в земя́та, в спа́лни
с лета́ргия гробо́вна и слова́ прошта́лни,
без гни́лите лица́, приви́кнали да ви́кат
на сле́пи ка́мъни и пти́ци. Ся́нка ли́ха
с теб продължа́ва връ́зката. Тя са́мо ми́г е.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владислав Дрожащих
ВЕК
Кривляясь в небесах колоннами теней,
густая клинопись прощальных журавлей
к посмертью тащит нас, как раненого с поля –
до бруствера, где свет сгибается от боли
в зрачках архангела, шута без колпака, –
а то, что, уцелев от божьего пинка,
осталось на земле, в земле, в слиянье спален
со спячкою могил, с надгробьями читален,
без прохиндейских лиц, привыкших к наставленью
слепых камней и птиц. Смеясь прогнившей тенью,
с тобою длится связь.
Связь, равная мгновенью.
1998 г.
---------------
Руският поет и публицист Владислав Дрожашчих (Владислав Яковлевич Дрожащих) е роден на 31 март 1952 г. в гр. Перм. Завършва филологическия факултет на Пермския държавен университет (1977 г.). През 70-те години е член на неформалната група на младите поети „Политбюро”, издаваща в. „Дети стронция”. Публикува стихове в списания, алманаси и самиздатски издания като „Урал”, „Несвоевременные записки”, „Пастор Шлаг”, „Уральская новь”, „Крест”, „Лабиринт”, „Антология тишины”, „Юность”, „Октябрь”, „Золотой век”, „Арион”, „Дети Ра” и др. Член е на Съюза на руските писатели (1991 г.). Участник е в антологиите „Самиздат века”, „Современная литература народов России” и „Антология современной уральской поэзии”. Автор е на стихосбирките „Небовоскресенье” (1992 г.), „Блупон” (1999 г.), „Твердь” (2000 г.) и „Рифейские строфы” (2004 г.), съавтор е на сценария на филма „Человек, который запряг Идею” (1993 г.). Работи във в. „Молодая гвардия”, от 1999 г. е журналист във в. „Профсоюзный курьер”. Живее в гр. Перм.