„ВЕТЕР ОТ ВИНТА”
Леонид Рафаилович Шершер (1916-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЯТЪР ОТ ВИТЛОТО
Как отдавна пришивахме ний фронтовите петлици
с неумела ръка, гимнастьорката ни да красят,
устремени към синьото, златните птици
по небето защитно научиха се да летят.
Че ще помня заклех се – дори да забравя земята,
щом настъпи часът да подреждам живяния ред,
ще си спомня внезапния сеещ вълнения вятър
от витло на за полет далечен готов самолет.
Този вятър към пътя тревожен как вихрено пада,
как лети и взривява над мойта глава вечността,
как поляга от страх под краката моравата млада
и дърветата злобно люлеят зелени листа.
Фронтовата съдба! Няма нищо по-чисто и свято!
Ти живееш, усещайки как ти изпраща привет
откровен и безкористен ясен томителен вятър
от витло на за полет далечен готов самолет.
Онзи, който веднъж го усети в сърцето, в душата,
вече никога няма да следва безкрило следи,
цял живот ще нарича щастливи звезди в синевата
устремените върху крилата петкрили звезди.
И където да идеш, навсякъде ще те посреща,
той с могъща ръка ще те води до сетния лед,
упорит, безпощаден, стремителен вятър насрещен
от витло на за полет далечен готов самолет.
Ти повярвай ми, днеска не фрази красиви разправям,
ти повярвай, че пуст и безсмислен ще бъде светът,
ако зная, че някога някъде аз ще забравя
този вятър на нашата младост по дългия път.
А когато умра и ме носят към гроб необятен,
ще разрошва косите ми грубо над моя лафет,
ненавиждащ сълзи и презиращ смъртта вечен вятър
от витло на за полет далечен летящ самолет.
Ударения
ВЯТЪР ОТ ВИТЛОТО
Как отда́вна приши́вахме ни́й фронтови́те петли́ци
с неуме́ла ръка́, гимнастьо́рката ни да крася́т,
устреме́ни към си́ньото, зла́тните пти́ци
по небе́то зашти́тно нау́чиха се да летя́т.
Че ште по́мня закле́х се – дори́ да забра́вя земя́та,
штом настъ́пи часъ́т да подре́ждам живя́ния ре́д,
ште си спо́мня внеза́пния се́ешт вълне́ния вя́тър
от витло́ на за по́лет дале́чен гото́в самоле́т.
То́зи вя́тър към пъ́тя трево́жен как ви́хрено па́да,
как лети́ и взривя́ва над мо́йта глава́вечността́,
как поля́га от стра́х под крака́та мора́вата мла́да
и дърве́тата зло́бно люле́ят зеле́ни листа́.
Фронтова́та съдба́! Ня́ма ни́што по-чи́сто и свя́то!
Ти живе́еш, усе́штайки ка́к ти изпра́шта приве́т
открове́н и безко́ристен я́сен томи́телен вя́тър
от витло́ на за по́лет дале́чен гото́в самоле́т.
О́нзи, ко́йто веднъ́ж го усе́ти в сърце́то, в душа́та,
ве́че ни́кога ня́ма да сле́два безкри́ло следи́,
цял живо́т ште нари́ча штастли́ви звезди́ в синева́та
устреме́ните върху крила́та петкри́ли звезди́.
И къде́то да и́деш, нався́къде ште те посре́шта,
той с могъ́шта ръка́ ште те во́ди до се́тния ле́д,
упори́т, безпошта́ден, стреми́телен вя́тър насре́штен
от витло́ на за по́лет дале́чен гото́в самоле́т.
Ти повя́рвай ми, дне́ска не фра́зи краси́ви разпра́вям,
ти повя́рвай, че пу́ст и безсми́слен ште бъ́де светъ́т,
ако зна́я, че ня́кога ня́къде а́з ште забра́вя
то́зи вя́тър на на́шата мла́дост по дъ́лгия пъ́т.
А кога́то умра́ и ме но́сят към гро́б необя́тен,
ште разро́шва коси́те ми гру́бо над мо́я лафе́т,
ненави́ждашт сълзи́ и прези́рашт смъртта́ве́чен вя́тър
от витло́ на за по́лет дале́чен летя́щ самоле́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Шершер
ВЕТЕР ОТ ВИНТА
Как давно нам уже довелось фронтовые петлицы
Неумелой рукой к гимнастёрке своей пришивать,
Золотые, привыкшие к синему птицы
По защитному небу легко научились летать.
Хоть клянусь не забыть – может, всё позабуду на свете,
Когда час вспоминать мне о прожитых днях подойдёт,
Не смогу лишь забыть я крутой и взволнованный ветер
От винта самолета, готового в дальний полёт.
Не сумею забыть этот ветер тревожной дороги,
Как летит он, взрываясь над самой моей головой,
Как в испуге ложится трава молодая под ноги
И деревья со злостью качают зелёной листвой.
Фронтовая судьба! Что есть чище и выше на свете!
Ты живешь, ощущая всегда, как тебя обдаёт
Бескорыстный, прямой, удивительной ясности ветер
От винта самолета, готового в дальний полёт.
Тот, кто раз ощущал его сердцем своим и душою, –
Тот бескрылым не сможет ходить никогда по земле,
Тот весь век называет своею счастливой звездою
Пятикрылые звезды на синем, как небо, крыле.
И куда б ни пошел ты – он всюду проникнет и встретит,
Он могучей рукою тебя до конца поведёт –
Беспощадный, упрямый в своем наступлении ветер
От винта самолета, готового в дальний полёт.
Ты поверь мне, что это не просто красивая фраза,
Ты поверь, что я жить бы, пожалуй, на свете не мог,
Если б знал, что сумею забыть до последнего часа
Ветер юности нашей, тревожных и дальних дорог.
А когда я умру и меня повезут на лафете,
Как при жизни, мне волосы грубой рукой шевельнёт
Ненавидящий слёзы и смерть презирающий ветер
От винта самолета, идущего в дальний полёт.
1942 г.
---------------
Руският поет Леонид Шершер (Леонид Рафаилович Шершер) е роден през 1916 г. в Одеса. Пише стихове от детските си години, първите му публикации са във в. „Пионерская правда”. Завършва филологическия факултет на Института по история, философия и литература в Москва (1940 г. ). През Великата отечествена война е кореспондент на в. „За правое дело” и инструктор в авиационна дивизия, многократно участва в бойни полети в тила на противника като стрелец-радист. Публикува стихове, разкази и очерци в издания като „Комсомольская правда”, „Известия”, „Новый мир” и др. Загива при авиационна битка на 30 август 1942 г.