„ТАК ВЕТЕР ВОЕТ...”
Игорь Николаевич Бурихин (р. 1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТЪЙ ВИЕ ВЯТЪРЪТ
Тъй вие вятърът, че псето блика
в муцуна вой, но да излай не може.
Затуй говоря днеска тъй: Мой Боже –
и нещо мънкам, след това немея...
Не затова, че вече май не смея.
Не затова, че даже не умея.
Питателна есетра, но езикът
е като тухла с облаци обложен.
Ударения
ТЪЙ ВИЕ ВЯТЪРЪТ
Тъй ви́е вя́търът, че псе́то бли́ка
в муцу́на во́й, но да изла́й не мо́же.
Зату́й гово́ря дне́ска тъ́й: Мой Бо́же –
и не́што мъ́нкам, след това́ неме́я...
Не затова́, че ве́че май не сме́я.
Не затова́, че да́же не уме́я.
Пита́телна есе́тра, но ези́кът
е като ту́хла с о́блаци обло́жен.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Бурихин
ТАК ВЕТЕР ВОЕТ...
Так ветер воет, что собака носит
во рту свой крик, а выбросить не может.
Так я сегодня говорю: Мой Боже, –
и что-то „мя”, а далее немею...
Не потому, что якобы не смею.
Не потому, что даже не умею.
Но языка питательный осетр,
что кирпичами, облаком обложен.
1976 г.
---------------
Руският поет Игор Бурихин (Игорь Николаевич Бурихин) е роден на 3 октомври 1943 г. в с. Троицкое, Вологодска област. Завършва театралния факултет на Ленинградския държавен университет за театър, музика и кино. През 1974 г. подготвя дисертация за творчеството на Бертолт Брехт, но не е допуснат до защитата й заради политически статии в самиздатския печат. Работи в геоложки експедиции в Азия и Сибир. През 70-те години подготвя машинописната си стихосбирка „Опыты соединения стихов посредством стихов”. Публикува поезия в самиздатски и емигрантски издания като „Аполлон-77”, „Континент”, „Вестник Русского Христианского движения”, „Грани”, „Время и мы”, „Эхо”, „Гнозис”, а след перестройката и в руски списания като „Стрелец”, „Знамя”, „Вестник новой литературы”, „Звезда”, „Радуга” и др. През 1978 г. емигрира в Австрия, а от 1979 г. е във ФРГ. Превежда на немски език „Лексикон русской литературы XX века”. Придружава поезията си с форми на пърформанс и колажи. Автор е на неформални стихосбирки, издадени във Франция, Германия и Русия, сред които „Мой дом слово” (1978 г.), „Превращения на воздушных путях” (1981 г.), „Куда же” (1986 г.), „Ода Большой Медведице” (1991 г.), „Графика. Перформанс. Инсталляции” (1992 г.), „Мы на мертвой волне” (1992 г.) и др. Негови стихове са включени в антологиите „Освобожденный Улисс”, „Року укор”, „У Голубой лагуны”, „Самиздат века”, „Антология Гнозиса” и др. Живее в гр. Линдлар близо до Кьолн, Германия.