Леварса Квициниа Водопад

Красимир Георгиев
„ВОДОПАД”
Леварса Бидович Квициниа (1912-1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВОДОПАД
 
С каква гърмяща веселба е
по стръмния планински скат
сияещият водопад
от ехо тътен затъркалял!
Как пръски пенести летят!
 
Как тази стълба огледална,
която – сякаш жив отвес –
лети надолу вертикално
от нямото небе, от вис,
пропъжда зверовете в лес.
 
Срази, мой стих, със страшна сила
на тази яростна вода
врага, мощта ти да разбива
с последната му зла следа
вовек планетната беда!


Ударения
ВОДОПАД
 
С каква́ гърмя́шта веселба́ е
по стръ́мния плани́нски ска́т
сия́ештият водопа́д
от е́хо тъ́тен затърка́лял!
Как пръ́ски пе́нести летя́т!
 
Как та́зи стъ́лба огледа́лна,
коя́то – ся́каш жи́в отве́с –
лети́ надо́лу вертика́лно
от ня́мото небе́, от ви́с,
пропъ́жда зверове́те в ле́с.
 
Срази́, мой сти́х, със стра́шна си́ла
на та́зи я́ростна вода́
врага́, моштта́ ти да разби́ва
с после́дната му зла́ следа́
вове́к плане́тната беда́!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Леварса Квициниа
ВОДОПАД
 
С каким грохочущим весельем
С горы крутой, со скал-громад
Свергающийся водопад
Гром эха катит по ущельям!
Как брызги с пеною летят!
 
От этой лестницы зеркальной,
Что – за отвесами отвес –
Летит почти что вертикально
В глубь с вышины, с немых небес, –
Зверье бежит поглубже в лес.
 
Рази, мой стих, с такой же силой,
Как эта грозная вода,
Чтоб мощь твоя врага скосила
И даже след его следа
С планеты смыла навсегда!




---------------
Руският и абхазки поет и преводач Леварса Квициниа (Леварса Бидович Квициниа) е роден на 31 декември 1912 г. в с. Атара, Очамчирски район на Абхазия. Първите му поетични публикации са от 1928 г. в литературния сборник „Созвездие”. Завършва Закавказския педагогически институт (1933 г.) и Литературния институт „Максим Горки” (1937 г.). Пише повечето от творбите си на абхазски език. Работи като редактор в Абхазското държавно издателство и във в. „Апсны капш” („Красная Абхазия”). Превежда творчеството на руски и грузински поети. Председател е на Съюза на писателите на Абхазска АССР (1938-1939 г.). Автор е на стихосбирките „Страна растет” (1932 г.) и „Хорошее время” (1935 г.), на поемите „Шаризан” (1933 г.), „Даур” (1936 г.) и др. Загива през първите дни на Великата отечествена война в погранична битка с фашистите през юни 1941 г. близо до гр. Белосток в Североизточна Полша. Голяма част от литературния му архив е унищожена по време на Грузино-абхазската война от 1992 г. Негови стихове са включени в антологиите „Поэты Абхазии”, „Иjымтакуа”, „Антология абхазской поэзии”, „Антология абхазской поэзии. XX в.” и др.