„ПЛАКАТЫ”
Александр Акимович Гаврилюк (1911-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЛАКАТИ
Сплетени думи стремят се, песни-плакати се нижат –
аз през решетка ги мятам под стряха на селска хижа,
другарите ще ги подхванат – тътенът ще ги запрати:
ще станат плакатите песни. И кой ще спре тези плакати?
За хората – песни свои, те сякаш са ги съчинили,
отгледали, благовестили, сърцата си с тях разделили.
Не песните кой съчинил е, по-важно е кой дал е сила:
другарят е в гроба, а песен е знаме над гробна могила.
Смъртта ми стои до кревата, рефрен да побързам подхвана.
Ти виждаш, приключвам таз песен, почакай, старице незвана.
Ох, мъка! В очите тъмнее... Ръце костеливи ме мятат.
Летят над селата ни песни! Издигат се като плакати...
Ударения
ПЛАКАТИ
Спле́тени ду́ми стремя́т се, пе́сни-плака́ти се ни́жат –
аз през реше́тка ги мя́там под стря́ха на се́лска хи́жа,
друга́рите ште ги подхва́нат – тъ́тенът ште ги запра́ти:
ште ста́нат плака́тите пе́сни. И ко́й ште спре те́зи плака́ти?
За хо́рата – пе́сни сво́и, те ся́каш са ги съчини́ли,
отгле́дали, благовести́ли, сърца́та си с тя́х раздели́ли.
Не пе́сните кой съчини́л е, по-ва́жно е кой дал е си́ла:
друга́рят е в гро́ба, а пе́сен е зна́ме над гро́бна моги́ла.
Смъртта́ ми стои́ до крева́та, рефре́н да побъ́рзам подхва́на.
Ти ви́ждаш, приклю́чвам таз пе́сен, поча́кай, стари́це незва́на.
Ох, мъ́ка! В очи́те тъмне́е... Ръце́ костели́ви ме мя́тат.
Летя́т над села́та ни пе́сни! Изди́гат се като плака́ти...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Гаврилюк
ПЛАКАТЫ
Рвутся слова, сплетаясь, ткутся песни-плакаты, –
Брошу я их сквозь решетку под кровлю крестьянской хаты,
А там их друзья подхватят, – сильней голосов раскаты,
И станет плакатом песня: Кто снимет эти плакаты?
И песню признают люди, как будто сложили сами,
Как будто ее взрастили они под своими сердцами.
Не важно – кто песню создал, важнее – кто дал ей силу:
Товарищ – в могиле, а песня, как знамя, легла на могилу.
А смерть у самой кровати стоит и торопит глухо;
Ты видишь, я песню кончаю. Постой, подожди, старуха.
Ох, тяжко!.. В глазах темнеет… Костлявые руки сжаты.
Взлетели над селами песни! Горят в вышине, как плакаты…
1933 г.
---------------
Руският и украински поет, публицист и литературен критик Александър Гаврилюк (Александр Акимович Гаврилюк) е роден на 10/23 април 1911 г. в с. Заболотие, Седлецка губерния, сега на територията на Полша. Първата му публикация е от 1929 г. в сп. „Окна”. Член е на групата на западноукраинските пролетарски писатели „Горно”, един от организаторите на Антифашисткия конгрес на деятелите на културата в Лвов през 1936 г. От 1929 до 1939 г. е арестуван 14 пъти от полската полиция, два пъти лежи в концлагер Берьоза-Картузская, откъдето през 1939 г. го освобождава Червената армия. Има полско и съветско гражданство. Ползва псевдонимите О. Вольний и А. Холмський. Член е на Съюза на съветските писатели в Украйна (1940 г.), директор е на Лвовския филиал на Литературния фонд. Повечето от творбите си пише на украински език. Автор е на стихосбирката „Стихи” (1941 г.), на поемите „Львов” (1939 г.) и „Песня из Берёзы” (1937 г.), памфлетите „Паны и панычи над Кобзарём” (1936 г.), повестта „Берёза” (1941 г.) и др. Загива през първия ден на Великата отечествена война – на 22 юни 1941 г., от немска авиобомба в гр. Лвов, Украйна.