„ВОЛОКОЛАМСКОЕ ШОССЕ”
Марк Самойлович Лисянский (1913-1993 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВОЛОКОЛАМСКОТО ШОСЕ
Москва. Ноември. Сред елите
в красиво устремно трасе
през есенния дим прелита
Волоколамското шосе.
Не беше Руза лед заплела;
към смъртен бой поеха ред
и тежковози с хора смели,
и танкова тълпа напред.
За миг натам с ушанка сива
над посребрената коса
Иван Василевич Панфилов
на броневика профуча.
Щит Подмосковието прати,
миньори, шлосери вървят
там, гдето с прах и кръв зарята
обозначава този път –
следа летяща пътят пази,
в безсмъртието славен брод.
През облаците бомби падат,
но на платното е живот.
Шосето ни победен рог е
пред непонятната мълва,
не искаше да е посока
към заскрежената Москва.
Изопнато до крайност беше
стремителното му трасе,
на запад
от Москва
летеше
Волоколамското шосе.
Ударения
ВОЛОКОЛАМСКОТО ШОСЕ
Москва́. Ное́мври. Сред ели́те
в краси́во у́стремно трасе́
през е́сенния ди́м прели́та
Волокола́мското шосе́.
Не бе́ше Ру́за ле́д запле́ла;
към смъ́ртен бо́й пое́ха ре́д
и тежково́зи с хо́ра сме́ли,
и та́нкова тълпа́ напре́д.
За ми́г ната́м с уша́нка си́ва
над посребре́ната коса́
Ива́н Васи́левич Панфи́лов
на броневи́ка профуча́.
Штит Подмоско́вието пра́ти,
миньо́ри, шло́сери вървя́т
там, где́то с пра́х и кръ́в заря́та
обознача́ва то́зи пъ́т –
следа́ летя́шта пъ́тят па́зи,
в безсмъ́ртието сла́вен бро́д.
През о́блаците бо́мби па́дат,
но на платно́то е живо́т.
Шосе́то ни побе́ден ро́г е
пред непоня́тната мълва́,
не и́скаше да е посо́ка
към заскреже́ната Москва́.
Изо́пнато до кра́йност бе́ше
стреми́телното му трасе́,
на за́пад от Москва́ лете́ше
Волокола́мското шосе́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Марк Лисянский
ВОЛОКОЛАМСКОЕ ШОССЕ
Москва. Ноябрь. А между сосен
Во всей стремительной красе
Летит в дымящуюся осень
Волоколамское шоссе.
Замерзнуть не успела Руза,
Как двинулись на смертный бой
Грузовики с гремучим грузом
И танки тесною толпой.
На миг мелькнув папахой сивой
И сединою на виске,
Иван Васильевич Панфилов
Промчался на броневике.
Шли добровольцы Подмосковья,
Шли горняки и слесаря
Туда, где порохом и кровью
Обозначала путь заря –
Шоссе хранило след летучий,
Вело в бессмертие оно.
И бомбы падали сквозь тучи,
Не попадая в полотно.
Шоссе, трубя победным рогом,
Спешило обогнать молву
И не хотело стать дорогой
В заиндевевшую Москву.
Натянутое до предела,
Во всей стремительной красе
На запад
от Москвы
летело
Волоколамское шоссе.
1942 г.
---------------
Руският поет песенник Марк Лисянски (Марк Самойлович Лисянский) е роден на 31 декември 1912/13 януари 1913 г. в гр. Одеса. Първото му стихотворение е отпечатано във в. „Красный Николаев” през 1924 г. Завършва Московския институт по журналистика (1934 г.). Работи като редактор във вестниците „Комсомолец Украины”, „Ленинец”, „Северный рабочий”, „Сталинская смена” и др. Участник е във Великата отечествена война, където е командир на сапьорски взвод, а след това е във фронтовите издания „В бой за Родину”, „Защитник Отечества” и „Знамя победы”. По негови текстове са написани десетки песни и маршове, както и химнът на Москва. Автор е на стихосбирките „Берег” (1940 г.), „Моя земля” (1942 г.), „От имени Чёрного моря” (1947 г.), „Всегда с нами” (1955 г.), „Стихи и песни” (1955 г.), „Друзьям и товарищам” (1958 г.), „За веной весна” (1959 г.), „Здравствуйте” (1962 г.), „Почта полевая” (1963 г.), „Дивный город” (1965 г.), „Такое время” (1968 г.), „Лучшие годы мои” (1971 г.), „Сквозь ветры беспокойные” (1974 г.), „Моя акация” (1975 г.), „За горами, за лесами” (1976 г.), „Города, города” (1978 г.), „Спасибо” (1981 г.), „Сигнальный огонь” (1983 г.), „Навсегда” (1987 г.), „Напутствие” (1987 г.), „Преодоление” (1988 г.), „Одна мелодия” (1992 г.) и др. През последните си години живее и работи в писателското селище Красновидово. Умира на 30 август 1993 г. в Москва.