текст оригинала:
МАЙКАТА НА НЕЗНАЙНИЯ ВОИН
Майката на Незнайния воин
тихичко се прибра в земята,
в селското гробище, на хълма спокоен
край една река, нашироко разлята.
Жените сложеха под ръцете и скръстени
писъмцата му с почерк неравен
и ги стискаше тя с вкочанели пръсти,
додето на хълма се качваше бавно.
Със себе си го отнасяше целия:
натежал на гърдите и, с дъх млечен,
потънал в тревата, с косици от слънцето бели,
опънал плещи, кога му поливаше вечер,
на червения кон с издута от вятъра риза,
на края на пътя,
на края...
Тя по хълма полека възлизаше,
сякаш се качваше направо в рая
и носеше свойто момче до сърцето си ледено.
Незнайно къде, незнаен заровен,
изчезна със нейния поглед последен
Незнайният воин.
...................................
МАТЬ НЕИЗВЕСТНОГО СОЛДАТА
Мать Неизвестного солдата
потихонечку в землю сошла,
над широкой рекой, покоем объятой,
в кладбище на холме, на краю села.
Под скрещённые руки положили ей женщины
с неровным почерком письмеца
и она сжимала их пальцами вкоченевшими,
поднимаясь на холм, до самого конца.
С собою его уносила целого:
пахнущего молоком, завёрнутого в одеяло,
в траве утонувшего, с кудрями от солнца белыми,
плечи расправившего, когда на них поливала,
на красном коне, в рубахе, раздуваемой ветром,
на краю пути,
на самом крае..
Она на холм восходила медленно,
будто поднималась прямиком к раю
и уносила своего мальчика под сердцем, в закат.
Неизвестно где, неизвестным зарытый,
изчез с ее взглядом последним
Неизвестный солдат.
перевод с болгарского Л.Станевой