Цветята и останаха без цвят.
Като в мъгла и после като в тъмна нощ.
Без цвят останаха цветята и, мълчат.
До гроб ли ще е тъй, или … докато каже Бог.
Мълчат и само с аромат
напомнят, че са някъде наблизо.
И няма лъч, дори едничък лъч,
за малко, да покаже, че ги има.
В градината е мрак и пустота.
Напразно, в тъмното, се мъчи да ги види
и в празното, с протегната ръка,
цветята търси да докосне, живи.
……
Сълзите трие с немощни ръце,
отронени по нейните цветя,
които вече няма да съзре.
Днес мама тихо ослепя.
Петко Илиев
2016 г.