(На Илко Карайчев)
Не искам да ти пиша некролог!
За спомените, мъката, тъгата,
за свещите на черния ти гроб,
проклинайки за туй съдбата.
Не исках да купувам и цветя!
Пари захвърлени на халосия.
Наместо в края на деня,
да пием по една ракия.
Да ги развържем, както всеки път.
За поетесите, актрисите и тия,
които ровят с пръчка в пепелта,
проклинайки те в зла магия.
Ще им се смеем, както всеки път.
И след ракията ще минем и на бира.
В по-розово ще боядисаме света,
но,…Ще ни оставят ли на мира?
Не исках да ти пиша некролог.
Но няма начин и цветята купих.
На теб „Прости“. Проклет живот,
озъбен като бясно куче.
Петко Илиев
18.03.2016 год.
Тополовград