Бавно тръгни, като тъжната песен от изток,
тихо върви по пътеката пълна със звуци,
нежно разлей се по мене дошла като приток,
сбрала сълзите на хиляди снежни капчуци.
Кротко дошла със водите си сребърно чисти,
слънчево грейнали хиляди пръски надежда,
неми копнения, спиращи въздуха мисли,
жива вода, придошла във душата ми нежност.
Бавно отмий непорочния образ измислен,
чистите капки отдай на море от наслада,
знам, че дошла си отново да бъда пречистен,
моя любов, нека аз да ти бъда награда.
Петко Илиев