Кажи приятелко, какво видя,
защо замлъкна в странно изражение,
какво смути те в моята съдба.
Нима съзря самото изкупление?
Не се страхувай, знаеш ще платя,
готов съм да посрещна всяка дума,
нали известна си, че гледаш на ръка,
е слушам те гадателко безумна.
Недей ми говори за чудеса,
за силите неведоми, магии страшни,
за кости, гребени, изсъхнали цветя,
за черни демони и книги прашни.
Разгледай гънките, но знай ще си мълча,
въпросите задавам аз, а ти гадаеш,
разбра ли,... искам теб да разбера,
дали си истинска, или едно си знаеш.
Почни от миналото, чакам, разкажи,
какво съм преживял, какво съм сторил,
какво пропуснал съм, защо ми покажи!
За бъдещето, после ще говорим.
Нима отказваш се, нали си най-добра,
Със Божията дарба си родена,
я по-добре хвани една метла,
че май единствено за туй си надарена.
Петко Илиев