Минута плаха, може би последна,
от дългата молитва пред олтара.
С душата си, иконата погледах.
Страха от Бога, претворих във вяра.
Минута ли? Тук просто е безвремие.
Призван Духът пристигна, плахи мисли.
Разголен съм в очаквано спасение,
молба отправена, да ме пречисти.
Усетих го, с преминалите тръпки,
по тялото, с искри дошли от горе.
Нахлуло безпокойство, плахи стъпки.
Обърнах се… но в храма, няма хора.
Почувствах силата застанала до мене,
ръката си за кръст неволно вдигнах,
без думи към иконата погледнах,
получил опрощение… заминах.
2010-02-19