Утки быстро по небу промчали -
Прочертили крыльями дугу,
В камыши нырнули и… пропали.
… Я стою на дальнем берегу…
Солнце, рассыпает щедро блестки -
Завершая, свой дневной дозор.
И уходит - к дальним перелескам,
У подножия, высоких гор…
На вечернем небе - красок буйство:
Золото, багрянец, фиолет…
Обострил мне, до предела, чувства -
Солнца угасающего, свет.
Так играют с переливом - краски,
В небе предзакатном голубом:
Будто взято всё - из доброй сказки,
Что читалась в детстве, перед сном!
… Всё исчезло. Потемнело небо.
Солнце, распрощалось до утра…
А в глазах моих, всё та же небыль -
Света предзакатного, игра.
Так всё - изумительно…. Про - это,
Можно всё представив – позабыть…
Но вот только, волею поэта:
Можно - это, вновь заставить - жить!
Превод на Български: Юлияна Великова
НА ЗАЛЯЗВАЩОТО СЛЪНЦЕ, СВЕТЛИНАТА
В небето бързо втурнаха се патки,
очертават със крила дъга.
В тръстиката се гмуркат и изчезват
а на брега далечен аз стоя.
Разсипва щедро слънцето пайети,
своя дневен оглед то завършва.
И към далечната горичка тръгва,
в подножието на планини високи...
Вечерното небе – картина пищна:
златно, виолетово, пембено…
До край са сетивата ми изострени,
от слънчевата светлина угасваща.
Така играе тя с боите приливни,
в синьото залязващо небе
От приказка добра е сякаш взето,
де чел съм в детството си преди сън.
...Изчезна всичко. Потъмня небето
До утрото се слънцето сбогува...
В очите ми, като, че не била е,
таз игра на светлина залязваща.
Тъй изумително е!... И всичко туй,
представяте ли си, да се забрави…
Единствено по волята поетова,
отново може да се съживи!