Всё - всё, возможное – намокло:
Заборы, крыши, провода.
В намокшие все смотрят, стёкла,
Как льётся – вешняя вода…
Деревья, вдруг – помолодели:
Промыта свежая листва,
Иголки светлые на елях,
И – изумрудная трава.
Всё дышит, всё растёт – приятно.
И как-то, забываешь тут -
Что дождь - всё льёт. – Да, бог с ним, ладно –
Ведь он – рождает красоту!
Превод на Български: Юлияна Великова
ВСИЧКО, ДЕ ЩО МОЖА, ИЗПОМОКРИ
Всичко, де що можа, изпомокри -
покриви, проводници, огради…
Гледам всичко през стъклата мокри,
как бълбукат пролетните вади.
Дърветата за миг се подмладиха,
с листата си промити, освежени.
И светнаха елховите иглички
а също и тревата изумрудена.
Всичко диша, расне – тъй приятно е.
Някак си, забравяме го тук -
че дъжд се лее. Бог всичко благославя –
че нали той ражда красотата!