„ЗАГОВОР ЗЕМЛИ”
Юрий Александрович Беликов (р. 1958 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МАГИЯТА НА ЗЕМЯТА
...И твоят дом, и моят дом, и онзи знак
на тайната ни къщичка с тридневно лято,
крайградската гора с червения листак,
над трепетлики леещ сока на тъгата,
и странния загар на траурния креп,
старателно обвиващ друго бяло тяло, –
отиде си, стопено, рухнало, изтляло,
но тайната къщурка горска с мен и теб,
домът, където спя, а ти си бъбриш нещо,
нахлу над нас с мъстителна студенина.
При мъничка Земя са чести наште срещи.
При чести срещи – все по-мъничка Земя.
На острова стоим. Провали и проклятия
от всичките страни. Наблизо сме. Нали
с размери на прегръдка е за нас Земята.
Миг. Нищо вече няма да ни раздели.
Ударения
МАГИЯТА НА ЗЕМЯТА
...И тво́ят до́м, и мо́ят до́м, и о́нзи зна́к
на та́йната ни къ́штичка с тридне́вно ля́то,
крайгра́дската гора́ с черве́ния листа́к,
над трепетли́ки ле́ешт со́ка на тъга́та,
и стра́нния зага́р на тра́урния кре́п,
стара́телно обви́вашт дру́го бя́ло тя́ло, –
оти́де си, стопе́но, ру́хнало, изтля́ло,
но та́йната къшту́рка го́рска с ме́н и те́б,
домъ́т, къде́то спя́, а ти си бъ́бриш не́што,
нахлу́ над нас с мъсти́телна студенина́.
При мъ́ничка Земя́ са че́сти на́ште сре́шти.
При че́сти сре́шти – все по-мъ́ничка Земя́.
На о́строва стои́м. Прова́ли и прокля́тия
от вси́чките страни́. Набли́зо сме. Нали́
с разме́ри на прегръ́дка е за нас Земя́та.
Миг. Ни́што ве́че ня́ма да ни раздели́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юрий Беликов
ЗАГОВОР ЗЕМЛИ
…И дом, где ты живёшь, и дом, где я живу,
и тайный домик наш с трёхдневными ключами,
и пригородный лес, что красную листву
в осины разливал на посошок в печали,
и странный тот загар, что траурной каймой
старательно обвёл изгиб другого тела, –
всё рухнуло, сошло, растаяло, истлело,
но пригородный лес, но домик потайной,
но дом, где я хриплю, но дом, где ты лепечешь,
вдруг хлынули на нас, отмщение суля.
Чем крохотней Земля, тем чаще наши встречи.
Чем больше наших встреч, тем крохотней Земля.
На острове стоим. Обвалы и проклятья
со всех его сторон. Сближаемся. И вот
становится Земля размерами с объятье.
Мгновение. И нас ничто не разомкнёт.
1979 г.
---------------
Руският поет, литературен критик и журналист Юри Беликов (Юрий Александрович Беликов) е роден на 15 юни 1958 г. в гр. Чусовой, Пермска област. Първите му отпечатани стихове са във в. „Металлург” през 1974 г. Завършва филологическия факултет на Пермския университет (1980 г.) и журналистика при Висшата комсомолска школа при ЦК на ВЛКСМ (1987 г.). Основател и лидер е на литературно-поетичните обединения „Времири”, „Дети стронция”, „Политбюро”, „Монарх” и „Дикороссы”. Публикува поезия в самиздатския печат, а след 1990 г. в издания като „Наш современник”, „Знамя”, „Огонёк”, „Киевская Русь”, „Зарубежные записки”, „Иерусалимский журнал”, „Академия поэзии”, „Арион”, „Континент”, „Урал”, „Крещатик” и др. Работи като журналист във в. „Чусовской рабочий” (1980-1981, 1983-1986 г.), в. „Молодая гвардия” (1981, 1987, 1988-1992 г.), зав.-сектор в пермския обком на комсомола (1981-1982 г.), гл. методист към ЦК на комсомола (1982-1983 г.), член на редколегиите на сп. „Юность” (1992-1995 г.), „День и ночь” (2007 г.) и „Дети Ра” (2007 г.), кореспондент на вестниците „Комсомольская правда”, „Трибуны”, „Труд” и „Литературная газета” (2009 г.), наблюдател на в. „Звезда” и др. Негови стихове са публикувани в антологиите „Самиздат века”, „Современная литература народов России”, „Лёд и пламень”, „Молитвы русских поэтов”, „Слово о матери”, „Жанры и строфы современной русской поэзии”, „Гениальные стихи”, „45: параллельная реальность” и „Антология русского лиризма. ХХ век”. Член е на Съюза на журналистите на СССР (1985 г.), на Съюза на руските писатели (1991 г.), член е на Руския ПЕН център (2002 г.) и на Висшия творчески съвет на Съюза на писателите на ХХI в. (2011 г.). Автор е на стихосбирките „Пульс птицы” (1988 г.), „Прости, Леонардо” (1990 г.), „Не такой” (2007 г.) и „Я скоро из облака выйду” (2013 г.). Живее в гр. Перм.