Дед празднует Бабин День

Доктор Эф
Йордан Киреев

ДЯДО ПРАЗНУВА БАБИН ДЕН

Разлиства клоните гората,
Долитат пролетни ята.
Разнасят с песен новината
за първа внучка у дома.

Родата малко се стъписва,
но с радост чува тя вестта.
А дядо стихове прописва
за щъркели и за цветя.

Сега той няма да скучае.
От рано, със усмихнато лице,
за нова работа мечтае -
да носи внучка на ръце.

И тръгва със осанка бойка,
с букета, горд и засиял.
Дали  е имало девойка,
която толкоз е желал.

Почакай, дядо! Ставаш смешен!
Къде си хукнал от зори?
Но случаят е много спешен -
със внучка Господ ме дари!

(Перевод с болгарского Стафидова)

Леса колышутся листами
И звонким гомоном грачей
Заводят песню с новостями
О первой внученьке моей.

Шагает род мой потихоньку
В глазёнках счастья огоньки
Стишки ей пишет дед вдогонку
Где только розы и сверчки.

Он с нею вряд ли заскучает
С улыбкой нежной на устах
О новой каторге мечтает
Носить ребёнка на руках

И гордо выпрямив осанку
Несёт торжественно букет
Послал Господь ему смуглянку
Какую дедушка хотел.

Постой. Куда спешиш ты старче
Куда собрался до зари
А как прикажете иначе
Господь мне внучку подарил