А искате от мен да бъда весел.
Добре, но той смехът не идва.
С горчилка ме опихте, вместо с песен,
а пътят няма го, за да си ида.
През ден ми подарявахте надежда,
но тя не се яде, не се и пие,
от всеки ъгъл напечатано поглеждат,
очи, електорално пресметливи.
Поредните под ножа пожелахте,
събрахте ни на сила в два три града
и пак надежди, ама се оляхте,
едни и същи крачат в маскарада.
Играете го двадесет години,
и щедро разпределяхте хазната,
но не за хората, а за роднини
бе паят тлъст, държавна е софрата.
Но кой конците дърпа, не е ясно.
Напускането, улеснихте го без визи.
Народа гине от реформата ви бясна,
за хляб продал последните си ризи.
Но Вие висша мода от чували,
ще му изсипете, това е мирогледа,
държавата, отдавна стана ясно -
сергия жалка, втора употреба.
Семействата разбихте, но пък майки,
на по тринайсет раждат, хвърлят ви децата
и есемесно ще ревете “дайте” -
"да ги спасим". Това ви е играта.
И пак от нас, но стига вече!
Дори на въздуха наложихте акциза,
виновни, че сме живи и човеци,
че още дишаме, това е наш`та миза.
А искахте от мен да бъда весел,
години двайсет, ден след ден умирам,
сега залъгвате ме с нова песен,
но в хора само разлика намирам.