„ДЛЯ СТРАСТИ СТАР...”
Владимир Григорьевич Гнеушев (1927-2011 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗА СТРАСТ СЪМ СТАР
За страст съм стар, а за мъдрец дете съм,
изчерпано е нашето било́:
дано стихът ни пак е чист и весел,
да не угасне, осквернен от зло.
Стоим край бъчви и тезгяхи, ето –
един препил е, друг едва е пил.
На всички нас ни трябват редовете,
които Пушкин пял е. И изтрил.
Ударения
ЗА СТРАСТ СЪМ СТАР
За стра́ст съм ста́р, а за мъдре́ц дете́ съм,
изче́рпано е на́шето било́:
дано́ стихъ́т ни пак е чист и ве́сел,
да не уга́сне, оскверне́н от зло́.
Стои́м край бъ́чви и тезгя́хи, е́то –
еди́н препи́л е, дру́г едва́ е пи́л.
На вси́чки нас ни тря́бват редове́те,
кои́то Пу́шкин пя́л е. И изтри́л.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Гнеушев
ДЛЯ СТРАСТИ СТАР...
Для страсти стар, для мудреца – ребёнок,
Я понимаю выдохшихся нас:
Как хочется, чтоб стих наш, чист и тонок,
Не осквернился злом и не угас.
Стоим то у прилавка, то у бочки –
Кто выпил всё и кто лишь зачерпнул.
Но всем бы нам, товарищи, те строчки,
Что Пушкин написал. И зачеркнул.
---------------
Руският поет, писател, драматург и преводач Владимир Гнеушев (Владимир Григорьевич Гнеушев) е роден на 2 октомври 1927 г. в с. Кевсала, Ставрополския край. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1955 г.). Работи като редактор във в. „Молодой ленинец”, специален кореспондент на в. „Комсомольская правда” и в. „Ставропольская правда”, зам.-главен редактор на в. „Голос Родины” и др. Публикува поезия в издания като „Литературная газета”, „Правда”, „Сельская молодежь”, „Дружба народов”, „Новый мир”, „Ставрополье” и др. Превежда поезия от арменски, латишски, абазински, калмицки и български език. Член е на Съюза на писателите на СССР и на Съюза на писателите на Русия. Автор е на над 40 книги с поезия, проза, публицистика и преводна поезия, от които документалната трилогия „Тайна Марухского ледника”, „Дыхание лавин” и „Партизанские тропы”, над 20 стихосбирки като „В дальних морях” (1954 г.), „Дорога на перевал” (1977 г.), „Из лирической тетради” (1982 г.), „Навеки в памяти” (1983 г.), „Южные города” (1986 г.), „Вышел на дорогу наклонную” (1988 г.), „Отцы и мертвецы” (1988 г.), „Кресты и пьедесталы” (1990 г.), „Было время” (1991 г.), „Якорей не бросать” (1997 г.), „Над озером чаечка вьется” (1999 г.), „Сирень в провинциальном городке” (2007 г.) и др. Умира на 31 юли 2011 г. в Москва.