Следила смерть за нею, шаг за шагом,
Моей любви завидовала смерть,
Признав во мне соперника, нещадно
Смеялась, - «Удержи!». Я - не сумел…
Теперь один. И это мне не снится.
Она лежит под синею горой -
Любви моей угасшая жар-птица,
И небо бережёт её покой.
С её уходом жизнь осиротела,
Но точно знаю, на исходе дней,
Когда придёт Беззубая за телом,
Пойду смиренно, зная, встречусь с ней...
27.06.2016 г. © Ана Болик
Евтим Евтимов (Болгария)
Смъртта на всяка крачка я следеше
за мене й завиждаше Смъртта.
О, само тя съперница й беше
и затова ми я открадна тя.
Сега съм сам, сега при мен я няма,
сега под синя планина лежи
жар-птицата на любовта голяма
и на небето тя принадлежи.
.Животът ми сега осиротява
и знам, преди Отвъд да отлетя,
за мене друго вече не остава,
освен да тръгна кротко след Смъртта