„ЗЕРНО”
Сергей Константинович Шелковый (р. 1947 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗЪРНОТО
Надежда зрее, смях се рине,
молби и гняв всуе шумят...
Копривата и розмаринът
под съдната зора цъфтят.
Омеква сняг, топи се камък,
пребъдва само тук едно –
през смъртен трепет се захвана
с пронизващо листо зърно.
Душа кълни... Беззвучно плаче,
пои пелиновата пръст.
Да бъде тъй. Не другояче... –
листата да избухнат ръст!
Ударения
ЗЪРНОТО
Наде́жда зре́е, смя́х се ри́не,
молби́ и гня́в всуе́ шумя́т...
Копри́вата и розмари́нът
под съ́дната зора́ цъфтя́т.
Оме́ква сня́г, топи́ се ка́мък,
пребъ́два са́мо тук едно́ –
през смъ́ртен тре́пет се захва́на
с прони́звашто листо́ зърно́.
Душа́ кълни́... Беззву́чно пла́че,
пои́ пели́новата пръ́ст.
Да бъ́де тъй. Не другоя́че... –
листа́та да избу́хнат ръ́ст!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Шелковый
ЗЕРНО
Надежды лепет, смех огульный,
мольбы и гневы –
зря всё, зря...
Цветёт крапива и багульник,
и всходит судная заря.
Растает снег, и камень стает,
пребудет только лишь одно –
сквозь смертный трепет прорастает
листом пронзительным зерно.
Так и душа...
Беззвучно плача,
к полынным глинам припадёт.
Да будет так.
И не иначе... –
Да вспыхнут листья в свой черёд!
http://www.stihi.ru/2016/05/02/2966
---------------
Поетът и писателят Сергей Шелковий (Сергей Константинович Шелковый) е роден на 21 юли 1947 г. в гр. Лвов. Завършил е инженерно-физическия факултет на Харковския политехнически институт (1971 г.), защитава дисертация (1980 г.) и работи като доцент в университета. Автор е на научни публикации в областта на приложната математика и механиката. Публикува поезия, проза и литературна критика от 1973 г. Негови книги и творби са превеждани на украински, български, френски, немски, английски, сръбски, грузински и др. езици. Лауреат е на много национални и международни литературни награди, носител е на наградите „Б. Слуцки” (2000 г.), „Н. Ушаков” (2001 г.), „Ю. Долгоруки” (2007 г.) и др. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, сред които „Певчий” (2005 г.), „Эон” (2007 г.), „Июнь-июль” (2008 г.), „Небесная механика” (2009 г.), „Кровь, молоко” (2010 г.), „На улице Пушкинской” (2011 г.), „Парусник” (2011 г.) „Аве, август” (2012 г.), „Данас/Днесь” (2013 г.), „Дванадесять” (2014 г.), „Очерки о литературе” (2014 г.), „Свет безымянный” (2015 г.) и др. По негови стихове са създадени над 60 песни, има два компакт-диска с авторски песни: „Янгол огня. 22 песни из десяти книг” (2005 г.) и „В родном гиперборее” (2007 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Украйна (1989 г.), на Международната асоциация на писателите и публицистите (2006 г.) и др. творчески организации. Живее в Харков.