ОТРЫВОК ИЗ СТИХОТВОРЕНИЯ „ПЕСНЯ МОЛОДОСТИ”
Хусен Борежевич Андрухаев (1920-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТКЪС ОТ СТИХОТВОРЕНИЕТО „ПЕСЕН НА МЛАДОСТТА”
А сърцето младо весели се –
радостта на всички е една.
И лети, крилата като птица,
песен над свободната страна.
Волно с младото сърце пригласям,
песента разнася гордостта:
в ширното море, в небето ясно,
в щедрото поле на младостта.
Неочакван враг ако пристигне,
с нашия народ като един
щит стоманен в битка ще издигнем
и родината ще заслоним.
С яростта на мълния горяща
вражи орди ще изпепелим.
И родината ни, майка наша,
с жертвен плам геройски ще спасим.
Ударения
ОТКЪС ОТ СТИХОТВОРЕНИЕТО „ПЕСЕН НА МЛАДОСТТА”
А сърце́то мла́до весели́ се –
радостта́ на вси́чки е една́.
И лети́, крила́та като пти́ца,
пе́сен над свобо́дната страна́.
Во́лно с мла́дото сърце́пригла́сям,
песента́ разна́ся гордостта́:
в ши́рното море́, в небе́то я́сно,
в ште́дрото поле́ на младостта́.
Неоча́кван враг ако́ присти́гне,
с на́шия наро́д като́ еди́н
штит стома́нен в би́тка ште изди́гнем
и роди́ната ште заслони́м.
С яростта́ на мъ́лния горя́шта
вра́жи о́рди ште изпепели́м.
И роди́ната ни, ма́йка на́ша,
с же́ртвен плам геро́йски ште спаси́м.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Хусен Андрухаев
ОТРЫВОК ИЗ СТИХОТВОРЕНИЯ „ПЕСНЯ МОЛОДОСТИ”
Сердце молодое веселится –
Все мы рады радостью одной.
И летит, крылатая, как птица,
Песня над свободною страной.
Этой песне юным сердцем вторю,
Гордости счастливой не тая:
В чистом небе и далеком море,
В щедром поле – молодость моя.
Если вдруг нежданно враг нагрянет,
Как один прийдем на зов страны.
Весь народ стальной стеною встанет,
Заслоним Отчизну от войны.
Яростною молнией горячей
Мы врага испепелим дотла.
Чтобы нас, как мать – смеясь и плача –
Родина героями звала.
---------------
Руският и адигейски поет и журналист Хусен Андрухаев (Хусен Борежевич Андрухаев) е роден на 2 март 1920 г. в с. Хакуринохабл, сега Шовгеновски район в Република Адигея. Първото му публикувано стихотворение е от 1941 г. Пише на руски и адигейски. През 1935 г. участва в съвещанието на младите писатели в Ростов на Дон. Завършва Адигейския педагогически техникум (1939 г.). Работи в редакцията на местния в. „Социалистическэ Адыгеи” и в същото време е кореспондент на в. „Социалистическая Адыгея”. От 1940 г. е в армията. Служи като политически ръководител на рота. Загива на 8 ноември 1941 г. на фронта край с. Дяково, Ворошиловградска област, където, обкръжен от врага, взривява под себе си граната. Герой на Съветския съюз (1942 г.). След смъртта му излизат книгите с негови стихове „Моя жизнь” (1946 г.), „Я буду петь” (1971 г.), „Считайте меня живым” (1976 г.) и др.