Там – в детството - в омаята по жътва,
по път с неясни знаци очертан,
с души, които спомените скътват,
улавяхме светулки вечерта.
И с живите светулкови фенери
под детските безгрешни небеса
с теб търсехме човека да намерим
и простите човешки чудеса:
възторга да отвееш тежко жито,
в хармана да пристъпваш като в храм,
жътварче да ти пее ненаситно:
„От хляба никой няма по-голям”.
А в сънищата сладки с дъх на лято
се смесваха светулки и звезди.
Сънувахме мечтите си крилати -
пътеки за оставим и следи…
Светулките ни детски днес ги няма,
цъфти овсига в стария харман.
А някъде сред Кумовата слама
светлее жътвен спомен разпилян.
Светлячки
Мы в детстве, жатвой заворожены,
По тропке, тайнами очерченной,
Ходили в травы придорожные
И светлячков ловили вечером.
С фонариками светлячковыми,
Во след за мыслями наивными,
Искали впечатленья новые
В стране со сказочными нивами.
Не сказка ли - как жито веется,
Как светится зерно текущее,
И как цикадной песне верится:
"Ничто не больше хлеба сущего!"
И были в детских снах замешаны
С дыханьем лета нивы сжатые,
И светлячки, и звезды вешние,
И наши помыслы крылатые.
Где светлячки из детства нашего?
Цветет овсюг в гумне заброшенном.
И только в небе не погашена
Солома Кумова* из прошлого.
*Солома Кумова - Млечный Путь
Перевод с болгарского языка: Валерия Латынина