„НА РОДИНЕ”
Глеб Сергеевич Семёнов (1918-1982 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В РОДИНАТА
Пак на пътя ме извежда строго
вечната пътечка в буйна ръж.
Укроти, родино, таз тревога –
как душата трогваш изведнъж?
С тежък камион, лудешки тичащ?
С пътна тенекиена звезда?
С нежен неспокоен глас девичи
над бързотечащата вода?
С всяко блатно цветенце, разтворено
сред небето, в здрач покой блести.
А наоколо цветуща оран е –
гарвани не виждаш ти!
Притъмнява пред очите.
Все по-бавно движи се светът.
Хоризонт една до друга сплитат,
стоешком тополите да спят.
Сякаш аз не съм в града ни роден,
сякаш съм навсякъде сега!
С погледи небе прободено
и от поглед – по звезда.
Бях жесток аз и нетърпелив бях,
късах маргаритки с порив див.
А нали щастлив да се усмихвам –
лесно е това: та аз съм жив!
Ударения
В РОДИНАТА
Па́к на пъ́тя ме изве́жда стро́го
ве́чната пъте́чка в бу́йна ръ́ж.
Укроти́, роди́но, таз трево́га –
как душа́та тро́гваш изведнъ́ж?
С те́жък камио́н, луде́шки ти́чашт?
С пъ́тна тенеки́ена звезда́?
С не́жен неспоко́ен глас деви́чи
над бързотеча́штата вода́?
С вся́ко бла́тно цве́тенце, разтво́рено
сред небе́то, в здра́ч поко́й блести́.
А нао́коло цвету́шта о́ран е –
га́рвани не ви́ждаш ти́!
Притъмня́ва пред очи́те.
Все по-ба́вно дви́жи се светъ́т.
Хоризо́нт една до дру́га спли́тат,
стоешко́м топо́лите да спя́т.
Ся́каш аз не съ́м в града́ ни ро́ден,
ся́каш съм нався́къде сега́!
С по́гледи небе́ пробо́дено
и от по́глед – по звезда́.
Бях жесто́к аз и нетърпели́в бях,
къ́сах маргари́тки с по́рив ди́в.
А нали́ штастли́в да се усми́хвам –
ле́сно е това́: та аз съм жи́в!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Глеб Семёнов
НА РОДИНЕ
Вновь меня выводит на дорогу
вечная тропинка через рожь.
Родина, умерь свою тревогу –
чем, скажи, так за душу берёшь?
Залихватской скоростью трёхтонки?
Жестяной на столбике звездой?
Беспокойным голосом девчонки
над быстротекущею водой?
Каждой болотинкою распахнута
в небо, в вечереющую тишь.
А вокруг такого цвета пахота –
и грачей не разглядишь!
Меркнет на глазах округа.
Медленнее кружится земля.
Отстранясь неслышно друг от друга,
стоя засыпают тополя.
Будто я совсем и не из города,
будто я живу теперь везде!
Небо взглядами исколото,
и от взгляда – по звезде.
Был жестоким я, нетерпеливым,
обрывал ромашки, мял траву.
А ведь если надо быть счастливым,
так нетрудно это: я живу!
1953 г.
---------------
Руският поет и преводач Глеб Семьонов (Глеб Борисович Деген/ Сергеевич Семёнов) е роден на 18 април 1918 г. в Петроград. Първите му публикувани стихове са от 1935 г. във в. „Пролетарская правда”. Завършва химическия факултет на Ленинградския държавен университет (1941 г.). Публикува поезия в списания и алманаси като „Резец”, „Литературный современник”, „Звезда” и др. Като отговорен секретар на Комисията по работата с младите литератори при ленинградското отделение на писателския съюз много години ръководи литературни кръжоци и обединения на младите поети (1947-1981 г.). Ръководи писателското обединение при Дома на учените (до 1981 г.). Превежда поезия от български, чешки, словашки, белоруски и от народи на Севера и Изтока. Член е на Съюза на писателите на СССР. Автор е на стихосбирките „Свет в окнах” (1947 г.), „Плечом к плечу” (1952 г.), „Отпуск в сентябре” (1964 г.), „Встречи с Италией” (1971 г.), „Сосны” (1972 г.) и „Стихотворения” (1979 г.). Умира на 23 януари 1982 г. в Ленинград.