Дълбока болка, страшно отчаяние,
отиващи си истини, лъжи предрешени,
кръвта напира, повишеното налягате,
във немощни стенания, едва изречени.
Преглътнатите думи, буци в гърлото,
отключват на тревогата вратата,
страхът коварно ме е сграбчил в тъмното
и само Господ моля за разплата.
С огромна лекота лъжи изплетохте,
накладохте ги, сторихте жарава,
на Дявола в любов, до крак се врекохте,
със пъкленият огън да ви сгрява.
Да, нека Ви обича Сатаната,
Вий негови изчадия сте мили,
оставам с болката, а Вас с вината.
От съвестта си стига сте се крили.
Не ме е страх от Луцифера блудник,
със тъмното отдавна съм в комбина,
на Черния оставам луд противник,
вървете Вий, аз няма да замина!