„ПАМЯТИ ПАСТЕРНАКА”
Герман Борисович Плисецкий (1931-1992 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ПАМЕТ НА ПАСТЕРНАК
Поети, вий руски деца извънбрачни!
През черния вход ви изнасят палачи.
На старото гробище с кръстните знаци
се кръстят пред вас неграмотни селяци.
Купчинка нищожна с роднини заседна
в музей, в Святогорск сякаш в трийсет и седма.
А аз – бях страничен, разплакал се юнкер,
бях в края на гроба застинала струнка.
Аз плача, сълзите си жални не крия,
макар че от срам за родината вия.
Потомците нека човека пресмятат!
Стиха подлеците зариха в земята.
Ний славата своя отстъпваме даром:
видя се, тя не е за наште хамбари.
Видя се, обилна е слава в страната –
поезия истинска – но не печатай!
А борът с поезия честно постъпва:
обхваща я с корени и не отстъпва.
* През 1937 г. Пастернак отказва да подпише писмото с одобрение на разстрела на Михаил Тухачевски и демонстративно посещава дома на репресирания Борис Пилняк. През 1937 г. е осъден и разстрелян един от светите представители на Святогорската обител – йеромонах Паисий Григоревич.
Ударения
В ПАМЕТ НА ПАСТЕРНАК
Пое́ти, вий ру́ски деца́ извънбра́чни!
През че́рния вход ви изна́сят пала́чи.
На ста́рото гро́биште с кръ́стните зна́ци
се кръ́стят пред вас неграмо́тни селя́ци.
Купчи́нка ништо́жна с родни́ни засе́дна
в музе́й, в Святого́рск сякаш в три́йсет и се́дма.
А а́з – бях страни́чен, разпла́кал се ю́нкер,
бях в кра́я на гро́ба засти́нала стру́нка.
Аз пла́ча, сълзи́те си жа́лни не кри́я,
мака́р че от сра́м за роди́ната ви́я.
Пото́мците не́ка чове́ка пресмя́тат!
Стиха́ подлеци́те зари́ха в земя́та.
Ний сла́вата сво́я отстъ́пваме да́ром:
видя́ се, тя не́ е за на́ште хамба́ри.
Видя́ се, оби́лна е сла́ва в страна́та –
пое́зия и́стинска – но не печа́тай!
А бо́рът с пое́зия че́стно постъ́пва:
обхва́шта я с ко́рени и не отстъ́пва.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Герман Плисецкий
ПАМЯТИ ПАСТЕРНАКА
Поэты, побочные дети России!
Вас с чёрного хода всегда выносили.
На кладбище старом с косыми крестами
крестились неграмотные крестьяне.
Теснились родные жалкою горсткой
в Тарханах, как в тридцать седьмом в Святогорском.
А я – посторонний, заплаканный юнкер,
у края могилы застывший по струнке.
Я плачу, я слёз не стыжусь и не прячу,
хотя от стыда за страну свою плачу.
Какое нам дело, что скажут потомки?
Поэзию в землю зарыли подонки.
Мы славу свою уступаем задаром:
как видно, она не по нашим амбарам.
Как видно, у нас её край непочатый –
поэзии истинной – хоть не печатай!
Лишь сосны с поэзией честно поступят:
корнями схватив, никому не уступят.
1960 г.
---------------
Руският поет и преводач Герман Плисецки (Герман Борисович Плисецкий) е роден на 17 май 1931 г. в Москва. Първите му поетични публикации са от 1950 г. във в. „Московский университет”. Завършва филологическия факултет при Московския държавен университет (1959 г.), след което прави аспирантура в Института за театър, музика и кино в Ленинград. Работи в литературното обединение на Глеб Семьонов, като организатор на екскурзии, коректор в сп. „Семья и школа” и преводач в изд. „Наука”. Негови стихове са печатани в издания като „Грани”, „Континент” и „Антология послевоенной русской поэзии”. Превежда творби на източни поети. Автор е на стихосбирката „Пригород” (1990 г.) и на книгите с поетични преводи „Робаят: Персидские народные четверостишия” (1969 г.), „Хайам О. Рубайат” (1972 г.), „Бештоко Хабас, Красный всадник” (1977 г.), „Хафиз. Сто семнадцать газелей” (1981 г.), „Файзи А.Ф. Наль и Даман” (1982 г.) и „Чантуриа Т. Медовый век” (1983 г.). Умира на 2 декември 1992 г. в Москва. През 2001 г. излиза сборникът „От Хайама до Экклезиаста” с негови стихове и избрани преводи.