„МАТЕРИ ДРУГА”
Николай Ипполитович Шпаковский/ Микола Шпак (1909-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА МАЙКАТА НА ПРИЯТЕЛЯ
Аз към теб през гробище вървях,
но не те открих, не те видях...
Край селцето си живееш, знам,
по пътечката към хълма там.
Бил животът ти път в бурен ден,
пътят бил прекъснат и сломен.
Аз вървя, а шипката в снега
рони клонки в моите крака.
Где е, майко, твоят роден син –
твоят мил единствен син любим?
Той с фашистите на бой влетя,
обещах му да те посетя.
Враг жесток дома ти изгори,
с ужас хоризонтите покри.
А за туй, че имаш син Иван –
партизанин смел – сега си там
под земята; сипе се снегът
в теб под шипката до тичащ кръстопът,
чака твойто майчино сърце
в гробището край това селце.
Ударения
НА МАЙКАТА НА ПРИЯТЕЛЯ
Аз към теб през гро́биште вървя́х,
но не те откри́х, не те видя́х...
Край селце́то си живе́еш, зна́м,
по пъте́чката към хъ́лма та́м.
Бил живо́тът ти път в бу́рен де́н,
пъ́тят бил прекъ́снат и сломе́н.
Аз вървя́, а ши́пката в снега́
ро́ни кло́нки в мо́ите крака́.
Где́ е, ма́йко, тво́ят ро́ден си́н –
тво́ят мил еди́нствен син люби́м?
Той с фаши́стите на бой влетя́,
обешта́х му да те посетя́.
Вра́г жесто́к дома́ ти изгори́,
с у́жас хоризо́нтите покри́.
А за ту́й, че и́маш си́н Ива́н –
партиза́нин сме́л – сега́ си та́м
под земя́та; си́пе се снегъ́т
в теб под ши́пката до ти́чашт кръстопъ́т,
ча́ка тво́йто ма́йчино сърце́
в гро́биштето край това́ селце́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Микола Шпак
МАТЕРИ ДРУГА
Через кладбище к тебе я шел,
Только не заметил, не нашел…
Ты жила здесь на краю села.
На гору меня тропа вела.
Жизнь твоя была тропой крутой,
Жизни путь навек оборван твой.
Шел я, а шиповник на снежок
Ветки уронил у самых ног.
Сын был у тебя, да где ж родной –
Сын единственный любимый твой?
Сын пошел с фашистом воевать,
Он послал меня проведать мать.
Хата сожжена твоя врагом,
Чтобы трепетали все кругом.
А тебя за то, что сын Иван –
Красный знаменитый партизан,
Положили в землю, в белый снег,
Под шиповником, где двух дорог разбег,
Мимо них тропа на край села
Через кладбище меня вела.
11 февраля 1942 г.
---------------
Руският и украински поет, писател и преводач Микола Шпак (Николай Ипполитович Шпаковский) е роден на 10/23 февруари 1909 г. в гр. Липки, Киевска губерния. Завършва Киевския селскостопански институт и Запорожкия институт за професионално образование. Първите му поетични публикации са от 1928 г. Работи като журналист в няколко вестника. Член е на Съюза на писателите на СССР и на литературните групи „Молодняк” и „Лочаф”. Има творби за деца: „Сказка о горе, потопленном в море”, „Сон Захарки”, „Сказка про лютого царя и мудрую вдову”. Превежда на украински стихове на руски поети. Автор е на стихосбирките „Рапорт наркому” (1933 г.), „В дороге” (1934 г.), „Моя любовь” (1936 г.), „Богатство” (1938 г.) и „Сила земная” (1940 г.). Участник е във Великата отечествена война, един от организаторите е на партизанското движение в Житомирска област. Попаднал в плен, е затворен в концлагер, откъдето бяга, но отново е заловен от Гестапо. Загива на 19 юни 1942 г., когато е разстрелян в Киев.