Когато хоризонтът е стеснен
и времето ти вече не достига,
усещаш се сломен и притеснен
за дните си в житейската верига.
Поглеждаш се с очи на богослов
и почваш като поп да разсъждаваш:
"На Бога слушай царстевения зов,
на него трябва ти да се надяваш!"
Но болката отвътре те гори,
умът ти се превръща на сметало:
"Защо пък да не бъда прероден
и всичко да започне отначало?"
Това е философия добра -
прераждаш се и ставаш по-достоен,
светът усмихва се като зора
и ето - в Рая вече си устроен.
На плиткоумието глупостта
те грабва и превръща се в "спасение",
награда имаш - тя е вечността,
в ефира се понася песнопение.