„ПЕСНЯ”
Константин Михайлович Герасименко (1907-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЕСЕН
Нас атака ни чака нощна,
в тъмнината ще стане то,
дотогава запяхме мощно
песен мирна – не знам защо.
В песента кривуличи Ятран,
плува нейде в мъглата тя.
Момък гледаше към реката,
а в сърцето тъга влетя.
В песента се куршуми вляха.
С бомбен грохот димеше нощта.
През потоп и през огън вървяхме,
челно срещахме се със смъртта.
Под краката трева се мята
от изтичаща вража кръв.
А когато дойде зората,
песента пак запяхме със стръв.
Аз врага по следите преследвах
много версти и в студ, и в зной,
с вяра в идващата победа
песента ме крепеше в бой.
Тъй крачи́ сред села спасени,
нежна песен на славеи днес,
гневна, ласкава, вдъхновена
бойна радост на моята чест.
Е, щом падна от рани люти
и сърцето в гърди заври,
под мъглата в полето срутен,
на стърнището ме намери.
Не води ме към жива водица,
само весело зазвъни,
само с прости слова, сестрице,
с повей-песен към мен лъхни.
Разкажи ми как Ятран се вие
в края киевски роден мой.
И отново сърце ще забие,
ще се вдигна, ще вляза в бой.
Ще се вдигна, от битка в битка
ще развявам крилатия флаг.
Песен моя, приятелко мирна,
с мен бъди в боевете пак!
Ударения
ПЕСЕН
Нас ата́ка ни ча́ка но́штна,
в тъмнина́та ште ста́не то́,
дотога́ва запя́хме мо́штно
пе́сен ми́рна – не знам зашто́.
В песента́ кривули́чи Я́тран,
плу́ва не́йде в мъгла́та тя́.
Мо́мък гле́даше към река́та,
а в сърце́то тъга́ влетя́.
В песента́ се куршу́ми вля́ха.
С бо́мбен гро́хот диме́ше ноштта́.
През пото́п и през о́гън вървя́хме,
че́лно сре́штахме се със смъртта́.
Под крака́та трева́ се мя́та
от изти́чашта вра́жа кръ́в.
А кога́то дойде́ зора́та,
песента́ пак запя́хме със стръ́в.
Аз врага́ по следи́те пресле́двах
мно́го ве́рсти и в сту́д, и в зно́й,
с вя́ра в и́дваштата побе́да
песента́ ме крепе́ше в бо́й.
Тъй крачи́ сред села́ спасе́ни,
не́жна пе́сен на сла́веи дне́с,
гне́вна, ла́скава, вдъхнове́на
бо́йна ра́дост на мо́ята че́ст.
Е, штом па́дна от ра́ни лю́ти
и сърце́то в гърди́ заври́,
под мъгла́та в поле́то сру́тен,
на стърни́штето ме намери́.
Не води́ ме към жи́ва води́ца,
са́мо ве́село зазвъни́,
са́мо с про́сти слова́, сестри́це,
с по́вей-пе́сен към ме́н лъхни́.
Разкажи́ ми как Я́тран се ви́е
в кра́я ки́евски ро́ден мо́й.
И отно́во сърце́ ште заби́е,
ште се вди́гна, ште вля́за в бо́й.
Ште се вди́гна, от би́тка в би́тка
ште развя́вам крила́тия фла́г.
Пе́сен мо́я, прия́телко ми́рна,
с мен бъди́ в боеве́те па́к!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Константин Герасименко
ПЕСНЯ
Нас атака ждала ночная,
А пока, дожидаясь тьмы,
Затянули, с чего – не знаю,
Невоенную песню мы.
В песне Ятрань-река петляла
И куда-то во мгле плыла.
Загляделся на реку малый –
Видно, в сердце тоска была.
Пули тихую песню скосили.
Ночь дымилась в разрывах бомб.
Мы в огонь и воду ходили,
Мы со смертью сходились в лоб.
И трава под ногами билась
Там, где вражья точилась кровь.
Песня нам на рассвете снилась,
Мы потом ее пели вновь.
Я прошел за врагом по следу
Много верст и в метель, и в зной,
И всегда, как вера в победу,
Ходит песня со мною в бой.
Так иди по спасенным селам
Нежной песнею соловья,
Гневной, ласковой и веселой,
Боевая отрада моя.
Ну, а если паду от раны,
Если сердце замрет в груди,
Ты на поле среди тумана,
Ты меня на жнивье найди.
Не веди ты меня к кринице,
Только весело зазвени,
Только словом простым, сестрица,
Ты тогда на меня дохни.
Расскажи мне, как Ятрань вьется
Там, на Киевщине родной.
Птицей сердце мое забьется,
Встану я и пойду на бой.
Встану я и от боя к бою
Понесу свой крылатый стяг.
Песня, будь же всегда со мною,
Будь подругой моей в боях!
1941 г.
---------------
Руският и украински поет, драматург и публицист Константин Герасименко (Константин Михайлович Герасименко) е роден на 28 април/11 май 1907 г. в с. Приходки, сега Полтавска област. Завършва педагогическо училище. Работи като учител в Донбас, в кинофабрика в Киев и др. Първите му поетични публикации са от 1932 г. Публикува стихове, фейлетони, очерци и статии в литературни издания и алманаси, сътрудничи на в. „Знамя Родины”, „Звезда Советов” и др. Пише на руски и на украински език. Автор е на стихосбирките „Рост” (1933 г.), „Сентябрь” (1935 г.), „Память” (1938 г.), „Дорога” (1939 г.), „Портрет” (1941 г.), „На Южном фронте” (1942 г.) и на поставяните на сцена пиеси „У столбовой дороги” (1939 г.) и „Легенда” (1941 г.). Участник е във Великата отечествена война от първите й дни. Загива през септември 1942 г. в боевете на Южния фронт.