ГОРДАНА СТОJАНОСКА
МАКЕДОНИЯ
ЗАБРАНЕТИОТ ЗБОР
Има един збор коj ке го научиш сама.
И ке те боли тоj збор
заштото нема да има лик
и нема да има глас
со коj ке го поминува прагот
и нема да има прегратка
во коja а ке се стрчаш
со радостен пресок.
Има един збор коj ке ти го шепотат
зад грбот,
Како зборот да е отсечена нога
или рака,
како зборот да е мртовец чие име
не смее да се споменува
за да не jа разулави болката
по она што го нема.
Има един збор, koj ти кажувам, ке те боли…
Тоj збор е куршум коj не убива,
но длабоко се забодува
и како птица прострелана
Целиот живот во едно прекрашено крило
uе го носиш.
Има един збор коj нема да го изговараш.
Само ке го превртуваш во уста
небаре е горчлив плод
и тоj збор ке се дроби под твоите заби
и ке ти ги попарува усните,
но нема да излета
Зашто звукот на тоj збор jа ранува душата.
Има един збор заради коj нема да си иста.
Во графата во дневникот
нема да стоjат две иминьа
и тоа ке предизвика неколку злобние
полунасмевки.
кои не знаат колку боли што само едно име
е запишано и во срцето,
како да има само една камора.
Има един збор заради коj ке собирам рамена.
Заради тоj збор премногу
ке ги изговарам зборовите незнам.
Зашто нема убав начин да кажем
Дека имало нешто посакано од тебе.
И дека имало пат поважен од оноj
Коj води до твоjaта лулка.
И дека имало глас помил
од твоjот от кога ке го изговориш
тоj збор,
за коj не знам како ке ти кажем
дека постои….
Превела на български: Юлияна Донева
ЗАБРАНЕНАТА ДУМА
Има една дума, която ще научиш сама.
И ще те боли тази дума,
защото няма да има лице
и няма да има глас
с който да преминава прага,
и няма да има прегръдка,
в която да се затичаш
с радостен крясък.
Има една дума, която ще ти я нашепват
зад гърба.
Като дума с отсечен крак
или ръка,
като дума на мъртвец, чиито име
не смее да се споменава
за да не разпалва болката
по онова което го няма.
Има една дума, казвам ти, ще те боли…
Тази дума е куршум, който не убива,
но се забива дълбоко
и като птица простреляна
цял живот на едно прекършено крило
ще я носиш.
Има една дума, която няма да изговаряш.
Само ще я премяташ в уста
сякаш е горчив плод
и тази дума ще се троши под твоите зъби,
и ще ти изгаря устните,
но няма да излети,
защото звукът на тази дума, ранява душата.
Има една дума, заради която няма да си същата.
В графата на дневника
няма да стоят две имена
и това ще предизвиква няколко злобни
полуусмивки,
които не знаят колко боли, че само едно име
е записано и в сърцето,
като да има само една камера.
Има една дума, заради която свивам рамене.
Заради тази дума премного
ще изговарям думата незнам.
Защото няма по добър начин да кажем
че е имало нещо по желано от тебе.
И че е имало път по важен от оня,
който води до твоята люлка.
И че е имало глас по мил
от твоят, когато ще изговориш
тази дума,
за която незнам как да ти кажа,
че съществува…