„СТАРОСТЬ”
Валерий Владимирович Денисов (р. 1955 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТАРОСТ
С годините огледалата стават криви!
А може би стареят с нас, като сме живи?
Нали отива си дори и зима снежна,
ала в косите ни снегът не се стопява;
и в пръстите студът нараства безнадеждно,
и лятна топлина душите ни не сгрява,
косите с есенни листа се разпиляват...
А бръчиците... Дъжд ли кожата намръщи?
И сняг и ветрове се постараха също!
Сълзи на радост и на мъка ли са, ето,
или са вечен прилив-отлив на морето,
заменящ всеки път един с друг неизбежно,
като че в кръг живота ни браздят прилежно,
проникват в пътя... И следите стари връщат!
С бедите на предците вече се тревожим
и всеки ден от силите ни стрък изважда;
не ни възбужда красотата, а досажда –
единствено за сън е брачното ни ложе.
Със себе си говорим, в дрямка мъжделеем,
душата и сърцето за покой копнеят.
Любов, надежда, воля – тихо се разграждат
и наште плът и памет старостта изяжда...
Каква досада: за очите гледка тъжна!
Какво ще бъде скоро? И дали е нужно
огледалата да покриват след смъртта ни?
Не проверявайте: кошмар – какво ще стане,
ако си грохнал ти и себе си не виждаш...
Все още жив ли си сред този свят безбрежен?
Но струва ли си своя лик да ненавиждаш?
Смъртта предсрочно ловко пълни свойта мрежа –
не всеки може на години да се види...
Ударения
СТАРОСТ
С годи́ните огледала́та ста́ват кри́ви!
А мо́же би старе́ят с на́с, като́ сме жи́ви?
Нали́ оти́ва си дори́ и зи́ма сне́жна,
ала́ в коси́те ни снегъ́т не се стопя́ва;
и в пръ́стите студъ́т нара́ства безнаде́ждно,
и ля́тна топлина́ души́те ни не сгря́ва,
коси́те с е́сенни листа́ се разпиля́ват...
А бръ́чиците... Дъ́жд ли ко́жата намръ́шти?
И сня́г и ветрове́ се постара́ха съ́што!
Сълзи́ на ра́дост и на мъ́ка ли са, е́то,
или́ са ве́чен при́лив-о́тлив на море́то,
заме́няшт все́ки път еди́н с друг неизбе́жно,
като́ че в кръ́г живо́та ни браздя́т приле́жно,
прони́кват в пъ́тя... И следи́те ста́ри връ́штат!
С беди́те на предци́те ве́че се трево́жим
и все́ки де́н от си́лите ни стръ́к изва́жда;
не ни възбу́жда красота́та, а доса́жда –
еди́нствено за съ́н е бра́чното ни ло́же.
Със се́бе си гово́рим, в дря́мка мъжделе́ем,
душа́та и сърце́то за поко́й копне́ят.
Любо́в, наде́жда, во́ля – ти́хо се разгра́ждат
и на́ште плъ́т и па́мет старостта́ изя́жда...
Каква́ доса́да: за очи́те гле́дка тъ́жна!
Какво́ ште бъ́де ско́ро? И дали́ е ну́жно
огледала́та да покри́ват след смъртта́ ни?
Не проверя́вайте: кошма́р – какво́ ште ста́не,
ако́ си гро́хнал ти и се́бе си не ви́ждаш...
Все о́ште жи́в ли си сред то́зи свя́т безбре́жен?
Но стру́ва ли си сво́я ли́к да ненави́ждаш?
Смъртта́ предсро́чно ло́вко пъ́лни сво́йта мре́жа –
не все́ки мо́же на годи́ни да се ви́ди...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валерий Денисов
СТАРОСТЬ
Все зеркала с годами вдруг кривыми стали?
А может быть, они стареют вместе с нами?!
Ведь каждый год зима белым бела уходит,
А седина, ложась, как снег, – весной не тает;
Да в пальцах холодок с годами не проходит,
И летнее тепло уже не согревает,
И волос, словно лист осенний опадает…
Морщинками… дожди избороздили кожу?
Иль ветры и снега здесь постарались тоже?
А может это слёзы радости и горя,
Что вечно, как приливы и отливы моря,
Сменяя неизбежно, каждый раз друг друга,
Как будто наша жизнь всегда идёт по кругу,
Врезаются… и оставляют след свой всё же?!
На древних предков мы становимся похожи
И с каждым днём остаток силы покидает;
Не возбуждает красота, не восхищает, –
Всё чаще лишь для сна супругам служит ложе.
Всё дольше говорим, забывшись, мы с собою,
Душа и сердце больше требуют покоя.
Любовь, надежда, воля, – тихо умирают,
То старость нашу плоть и память пожирает…
Ну что за зрелище: глаза бы не глядели!
А будет что? Ведь неспроста же, в самом деле
Все зеркала завесят в доме после смерти?!
Не стоит проверять: ужасно как, – поверьте,
Хотя бы дряхлого себя вдруг не увидеть…
Живым созданием… на этом белом свете.
Но стоит ли свой старый образ ненавидеть?
Смерть многих раньше срока ловко ловит в сети, –
Не каждому дано себя в годах увидеть…
http://www.stihi.ru/2010/11/26/3266
---------------
Руският поет Валери Денисов (Валерий Владимирович Денисов) е роден на 8 август 1955 г. в гр. Красний Кут, Саратовска област. Завършва специалността промишлено и гражданско строителство в Уфимския нефтен институт (1983 г.). Инженер-строител. От 1986 г. е ръководител на тюменския филиал на проекто-конструкторската организация ГУП БашНИПИстром, от 1993 до 2015 г. е главен инженер, ръководител на бюро ГИП, главен конструктор и директор на организацията. Ветеран на труда. Публикува стихове в електронни медии. Номиниран е за литературната награда „Поэт года 2013” и „Поэт года 2014”. Живее в гр. Тюмен.