„РУССКИЙ ЧЕЛОВЕК”
Сергей Александрович Васильев (1911-1975 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РУСКИЯТ ЧОВЕК
Ек оръдеен спря. Победно бляскат
нивя, поля, реки в пророческия век.
И първи, на когото ръкопляскам,
е неизменно руският човек.
Стои пред нас, на храброст той богат е,
сто хиляди изминал версти пеш,
и срамежлив, и малко непохватен,
с челябинска или пък с волжска реч.
Обичам всичко в него: страст природна,
копнежите му, ярката мечта
за щастие, за воля всенародна,
и искреност, душевна широта.
Шегите му и приказките справедливи,
и песните за трудната съдба,
и неговата горда търпеливост,
неизтощима в радост и беда.
В дни на отбрана и на настъпление
бе рупор за бойците да мъстят.
Той беше пример, беше вдъхновение
за многоплеменния боен брат.
Премина всичко. Свят успя да види.
Изпита той в решителния бой
гнева си свят и ярост от обида,
и незлопаметния устрем свой.
Бе истината негов спътник важен,
достоен страж на своя роден свят.
Не затова ли знамената вражи
в краката му (за кой ли път) лежат.
Гордей се, друже, син си на Русия,
на нейните реки, гори, нивя,
премина през порои, ужасии
надмогна, без да преклониш глава.
Макар край теб несгоди да кръжаха,
щастлив бъди безмерно, до сълзи,
от детството ти с теб другари бяха
благословени северни брези.
Ударения
РУСКИЯТ ЧОВЕК
Ек оръде́ен спря́. Побе́дно бля́скат
нивя́, поля́, реки́ в проро́ческия ве́к.
И пъ́рви, на кого́то ръкопля́скам,
е неизме́нно ру́ският чове́к.
Стои́ пред на́с, на хра́брост той бога́т е,
сто хи́ляди изми́нал ве́рсти пе́ш,
и срамежли́в, и ма́лко непохва́тен,
с челя́бинска или́ пък с во́лжска ре́ч.
Оби́чам вси́чко в не́го: стра́ст приро́дна,
копне́жите му, я́рката мечта́
за шта́стие, за во́ля всенаро́дна,
и и́скреност, душе́вна широта́.
Шеги́те му и при́казките справедли́ви,
и пе́сните за тру́дната съдба́,
и не́говата го́рда търпели́вост,
неизтошти́ма в ра́дост и беда́.
В дни на отбра́на и на настъпле́ние
бе ру́пор за бойци́те да мъстя́т.
Той бе́ше при́мер, бе́ше вдъхнове́ние
за многопле́менния бо́ен бра́т.
Преми́на вси́чко. Свя́т успя́ да ви́ди.
Изпи́та той в реши́телния бо́й
гнева́ си свят и я́рост от оби́да,
и незлопа́метния у́стрем сво́й.
Бе и́стината не́гов спъ́тник ва́жен,
досто́ен стра́ж на сво́я ро́ден свя́т.
Не затова́ ли знамена́та вра́жи
в крака́та му (за ко́й ли път) лежа́т.
Горде́й се, дру́же, си́н си на Руси́я,
на не́йните реки́, гори́, нивя́,
преми́на през поро́и, ужаси́и
надмо́гна, бе́з да преклони́ш глава́.
Мака́р край те́б несго́ди да кръжа́ха,
штастли́в бъди́ безме́рно, до сълзи́,
от де́тството ти с те́б друга́ри бя́ха
благослове́ни се́верни брези́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Васильев
РУССКИЙ ЧЕЛОВЕК
Гром пушек смолк. Победным светом вещим
озарены просторы нив, полей и рек.
И первого, кому мы рукоплещем,
мы называем – русский человек.
Вот он стоит, отвагою богатый,
сто тысяч верст проделавший пешком,
застенчивый, немного угловатый,
с челябинским иль волжским говорком.
Мне все в нем любо: жар его природный,
и грусть его, и давняя мечта
о счастье, о свободе всенародной,
и искренность его, и широта.
И выдумки его, и присказки, и пенье
протяжных песен о своей судьбе,
и гордое его многотерпенье,
не знающее равного себе.
В дни обороны, в пору наступленья
порыв и месть шагали в ногу с ним.
Он был всегда примером вдохновенья
многоплеменным братьям боевым.
Он все прошел. Он видел в жизни виды.
Он испытал в решительном бою
и гнев святой, и ярость от обиды,
и скорую отходчивость свою.
Он правды добивался неуклонно,
как верный страж своей родной земли.
Не потому ль насильников знамена
к его ногам (в который раз!) легли.
Гордись, мой друг, что ты есть сын России,
сын рек ее, лесов, озер и нив,
что ты прошел сквозь ливни грозовые,
усталой головы не наклонив.
Пускай тебя кружили непогоды,
но счастлив будь безудержно, до слез,
что принял ты в младенческие годы
благословенье северных берез.
1945 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Сергей Василиев (Сергей Александрович Васильев) е роден на 17/30 юли 1911 г. в гр. Курган, Тоболска губерния. Обучава се на актьорско майсторство в Централния дом на изкуствата в Москва и участва в театрални трупи (1928-1931 г.). Първите му публикувани стихове са от 1930 г. Член е на литературния кръг „Огонек”. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1938 г.). През Великата отечествена война е военен кореспондент. Превежда творчеството на азербайджанския народен поет Сабир. Автор е на текстовете на над 30 популярни песни. Работи като редактор във в. „Правда” и сп. „Октябрь”, председател е на комисията за литературното наследство на Сергей Есенин, разгръща широка обществена литературна дейност. Член е на ръководството на Съюза на писателите на РСФСР (от 1965 г.). Заслужил деятел на изкуствата на Азербайджанска ССР (1969 г.). Почетен гражданин на гр. Курган (1973 г.). Автор е на над 70 книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Возраст” (1933 г.), „Новые стихи” (1938 г.), „Война” (1942 г.), „Гневные строки” (1942 г.), „Москва за нами” (1942 г.), „Поле русской славы” (1943 г.), „Огонь” (1944 г.), „Стихи и поэмы: 1934-1944” (1945 г.), „Москва советская” (1947 г.), „Избранные стихи” (1948 г.), „Ода русской пушке” (1948 г.), „Подмосковный уголёк” (1948 г.), „У нас в России” (1948 г.), „Песни” (1951 г.), „Родина крылатых” (1953 г.), „Взирая на лица” (1954 г.), „Осенняя тетрадь” (1957 г.), „Осторожно! Голуби!” (1959 г.), „Что такое счастье” (1959 г.), „Встреча” (1960 г.), „Красный галстук” (1962 г.), „О зарубке на носу” (1962 г.), „Заграница” (1965 г.), „Нет мне покоя” (1968 г.), „На стержне” (1969 г.), „Самое заветное” (1971 г.), „Песня старшего поколения” (1973 г.), „Полдень” (1974 г.), „Достоинство” (1975 г.) и др. Умира на 2 юли 1975 г. в Москва.