„ТО ЕСТЬ – МНЕ ЖЕ, ОПЯТЬ – ЭТА БОЛЬ ПРИ РОЖДЕНИИ СЛОВ...”
Алексей Иванович Давыденков (1952-2011 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТОЕСТ – ПАК Е У МЕН – ТАЗИ БОЛКА ДА РАЖДАШ СЛОВА
Тоест – пак е у мен – тази болка да раждаш слова!
Твърде стар този свят е, болях в занаята съдбовен...
Ще е всичко напразно, когато последвам зова,
ще съм сам и напразно не ще произнасям ни слово.
Аз отсъствах за миг, но загубих следите в глада,
усвоени са чувства на родственост, срам и тревоги.
„Музо, викаш ли ме?” – питам. Тя отговаря: „О, да!”
„Аз съм зле!” – казвам. Тя отговаря ми: „Радвам се много!”
Ударения
ТОЕСТ – ПАК Е У МЕН – ТАЗИ БОЛКА ДА РАЖДАШ СЛОВА
То́ест – па́к е у ме́н – та́зи бо́лка да ра́ждаш слова́!
Твъ́рде ста́р то́зи свя́т е, боля́х в заная́та съдбо́вен...
Ште е вси́чко напра́зно, кога́то после́двам зова́,
ште съм са́м и напра́зно не ште́произна́сям ни сло́во.
Аз отсъ́ствах за ми́г, но загу́бих следи́те в глада́,
усвое́ни са чу́вства на ро́дственост, сра́м и трево́ги.
„Му́зо, ви́каш ли ме?” – пи́там. Тя́ отгова́ря: „О, да́!”
„Аз съм зле́!” – ка́звам. Тя́отгова́ря ми: „Ра́двам се мно́го!”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Давыденков
ТО ЕСТЬ – МНЕ ЖЕ, ОПЯТЬ – ЭТА БОЛЬ ПРИ РОЖДЕНИИ СЛОВ...
То есть – мне же, опять – эта боль при рождении слов?
Слишком стар этот мир, слишком – я, в данном промысле судеб...
Всё окажется всуе, когда поспешу я на зов,
И останусь один, и ничто не измолвится всуе.
Я отсутствовал – миг, но утеряно чувство стола,
И освоены чувства стыда, и родства, и разлада.
„Ты звала меня, Муза?” – Она отвечает: „Звала”.
„Я не в форме, ты видишь...” – Она отвечает: „Я рада”.
1996 г.
---------------
Руският поет и писател Алексей Давиденков (Алексей Иванович Давыденков) е роден на 14 юни 1952 г. в Ленинград. След гимназия учи две години и половина във факултета по руски език и литература при Държавния педагогически институт „А. Херцен” и постъпва в Северния флот. Първата му поетична публикация е в сп. „Аврора” през 1987 г. След казармата работи като товарач и монтьор на декорации, а от 1979 г. е газов оператор в котелната на родния ВУЗ. Подготвя самиздатския алманах „ТОПКА”, публикува поезия, проза и литературна критика в списания като „Нева”, „Крещатик”, „АКТ”, „Зинзивер”, „7+7”, „Футурум АРТ”, „НЛО”, „Дети Ра”, „Дикое поле”, в сборниците „Поэтическая орбита-95”, „Петербургский литератор”, антологиите „Город-текст”, „Стихи в Петербурге. 21 век” и др. Съсъставител е на машинописните литературни сборници „Перед грядущим парадом” (1990 г.) и „НЗ-антология” (1992 г.). Член е на Руския съюз на професионалните литератори (2000 г.). Автор е на стихосбирката „Нить” (1997 г.). Умира на 12 юни 2011 г. в Санкт Петербург.